Загадъчната духовна обител вероятно притежава дълга и интересна история. Предполага се, че тя е била първото средище на исихазма по българските земи.

Древният монашески храм е скътан в едно китно и уединено място, недалеч от село Воден, в западните покрайнини на Странджа планина. Уникалното устройство и размерите на манастира красноречиво разказват за неговото дълго и пъстро битие. Според научните хипотези, той е основан от Григорий Синаит – един от най-видните духовници през Средновековието.

Старите летописи от XIV век разказват за популярния духовен водач и неговия превратен житейски път. Как от роб става монах в Света гора – Атон, след това създава своя школа, в която проповядва възгледите на аскетизма. А в последните години на земния си път устройва малък манастир в местност Парория, някъде в Странджа, където основополага учението за исихазма* на Балканите.

Предполага се, че мащабните останки, открити в пограничния район, са именно на Парорийския манастир. Те се намират в задоволително състояние и все по-често привличат вниманието на изследователи и туристи. Благодарение на сравнително лесния си достъп, мястото предлага едно кратко пътуване, дарено с осезаема мистика и непринудена възхита.

Интересните руини на средновековния храм се спотайват на невисоко възвишение на около 3 км от селото. Част от маршрута до там е сравнително добър черен път, който следва коритото на малка рекичка. Понякога тя волно залива част от трасето, но въпреки това преминаването с автомобил е възможно.

Както при повечето скрити кътчета на нашата красива България, последните метри до тях се изминават пеша. Така е и тук. След около 1,5 км., при големите дървета вдясно от пътя, е желателно да оставите автомобила си и да се докоснете пълноценно до природата в Странджа планина.

От тук напред следва стръмна, но кратка пътечка, която ще ви изведе на близкия хълм. Остава само да изминете още 200 м и ще се озовете на едно от най-изумителните и свети места в страната. Пред вас ще се открие голямо равно пространство и от нищото ще изникнат зидовете на непозната древна творба.

А там, между масивните някога стени, се спотайва мистична светиня, спотайваща се дълбоко в земята. Тя се материализира пред вас под формата на дълбока почти отвесна пещера. Предполага се, че нишата е доста по-стара от духовната обител, останала от времето на траките.

Според теорията на изследователите, именно в дълбоката 13-метрова галерия е бил изграден първообразът на духовната обител. На малко по-късен етап молитвената ниша е превърната в малка църква, оформена на три вертикални нива. През годините успоредно с популяризирането на учението на Григорий Синаит, над земята се изгражда по-масивен храм, а входът на дълбинната пещера се превръща в олтар, който се е запазил и до днес. Освен това, край църковния храм се е издигала масивна и висока стена, превръщайки святото място в основен и защитен център на духовността в региона.

В наши дни най-добре съхранилото се във времето са олтарът и добре оформените подземни нива на древната църква. Достъпът до дъното на дълбоката пещера е бил подсигурен от многобройни, прецизно изсечени стъпала, които се използват и днес. Те въвеждат сетивата в една потайна и мистична атмосфера, предизвикваща чувство на възхита и тихо почитание. Защото това е уникално място, оставящо дълготрайна диря в съзнанието…

*Исихазъм – течение в православното християнство, проповядващ уединение с Бога в уединение, тишина и спокойствие. Според това учение, целта е служение, изпълнено в съсредоточаване, изпълнено с постоянни и безмълвни молитви.

Препоръки: Бъдете внимателни по хлъзгавите стълби в пещерната галерия. Имайте предвид, че вътре е тъмно и ще ви е необходимо осветление.

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 1/6

Обща дължина: 400 м

Време за изминаване: 20 мин

Най-ниска точка: 280 м

Най-висока точка: 330 м

Изразходвана енергия: 50 kcal

GPS трак: изтегли

* Посочените данни са за движение в едната посока