Мистичният извор се спотайва някъде сред зелените хълмове на природен парк „Сините камъни“, а силата на неговите животворни води е била позната още в миналото.

Днес е поредният ден от нашето странстване из необятните дебри на Сливенския Балкан. След като посетихме две от най-емблематичните забележителности в парка – местност Карандила и връх Българка, решихме да се докоснем до по-скритите и мистични места в парка. Планирахме да направим един кръгов маршрут, разглеждайки някои по-малко познати и популярни места.

Рано сутринта потеглихме към „сините“ скалисти възвишения над Сливен, които все още бяха обгърнати в утринна мъгла. По всичко личеше, че денят ще ни дари с много слънце и нови интересни преживявания. Началната точка, от която „хванахме гората“ бе в североизточните покрайнини на града от главния път, водещ към малкото село Ичера. Трасето имаше добра жълта маркировка и значително щеше да улесни днешното ни планинско приключение.

Поехме нагоре по тясна пътечка и се потопихме в гъстата планинска гора. Изненадващо, малко по-нататък се озовахме на стар асфалтиран път. Беше малко странно, защото вече очаквахме да сме далеч от цивилизацията. За наша радост, той скоро загуби своя градски облик, а малко по-късно ни изведе и на неголяма зелена поляна.

От тук нагоре, най-после трасето ни предложи очакваното си планинско обаяние. Пътеката се отправи още по-навътре в полите на природния парк и ни предложи далеч повече приятно натоварване. Въпреки че бе късна есен, природата бе изключително китна и изненадващо свежа. Нямаше как да не спрем за малко на едно страхотно място за почивка и да се насладим на момента…

На това място приятно маркираните маршрути продължаваха в различни посоки. Ние поехме по дясното отклонение и плавно се спуснахме в дълбоко дере пълно с изненади. Те бяха вплетени в своя собствена хармония, потънали в зелено-златистите багри на гората. Някои от тях бяха дело на човешка ръка, а други – „струяха“ от недрата да земята…

След красивите и по-приятни моменти маршрутът ни разкри и своята типична планинска същност. Последва участък, който бе напълно достоен за предизвикателството – маратон „Хайдушки пътеки“. Всъщност след стръмното изкачване имахме честта да стъпим и на неговото трасе. Озовахме се на отклонението към местност Карандила, непосредствено под невисокия връх Песченик. Туристическите табелки бяха повече от достатъчни, за да ни ориентират за правилната посока.

Оставаше ни само едно дълго спускане в дълбокия дол, разкриващ се точно пред нас. Поспряхме да си поемем глътка въздух и да огледаме красивата околност. Сега, когато бяхме вече на открито установихме, че лъчезарната усмивка на слънцето е потънала далеч зад облаците. А някои от тях бяха притеснително плътни и сиви…

Продължихме по маршрута следвайки стръмната и открита пътечка, която водеше към Архангела. Тя бе леко камениста и много приятна. Въпреки това човек си дава сметка, че всичко това трябва да го изкачва на връщане. Не след дълго навлязохме отново в дивната зелена гора на Сливенския Балкан и трасето ни позволи да ускорим крачка. Скоро трябваше да достигнем нашата крайна цел и вече нямахме търпение да утолим жажда с неговите животворни води.

Най-после пред нас изникна една огромна скална канара. Край нея имаше информационна табела и нямаше как да подминем извора. Подобно на Индипасха кристалната водна струя бликаше от тясна скална цепнатина. За разлика от светилището в Странджа, Архангела не беше разположен в дълбоко дере, а на малка открита „полянка“ насред гората.

Запознахме се с древната легенда за извора и отпихме с наслада от бистрите му води. Оказа се, че библейското му име идва от далечното минало. Според преданията, точно тук са намерили спасение много жители на древния Сливен, бягайки от чумната епидемия, върлуваща някога в града.

Възползвахме се от приятната горска атмосфера и направихме кратка почивка. Мястото беше толкова тихо и уединено – истинска радост за сетивата. И тъкмо когато щяхме да поемем по обратния път чухме далечни гласове от дълбините на дерето. Те се оказаха на трима ултрамаратонци, които тренираха на воля сред тази китна природа. Тръгнахме след тях нагоре по склона и почти успяхме да поддържаме тяхното темпо. Така достигнахме обратно до разклона за Карандила и се насочихме към красивата местност. И в този момент се появиха и първите капчици дъжд…

Ускорихме сериозно крачка по баира и предвидливо сложихме покривалата на раниците си. Разбира се, не беше нещо ново да вкусим от закачливите прищевки на времето. Все още ни беше пресен спомена от приключението по Маджаровските скокове през пролетта. Но този път нещата преминаха доста по-сухо – навярно част от силата на Архангела бе редом с нас. Успяхме да достигнем планинското езеро и познатите беседки край него, когато небето се „изля“…

Възползвахме се от ситуацията и презаредихме батериите с провизиите, които си носехме – няколко варени яйца и вкусни сандвичи. А дъждеца си валеше и валеше. Не беше ясно още колко, но нямаше за къде да бързаме. В крайна сметка след 30 минути водната пелена постепенно се надигна и зад нея надникна ободряващото слънце. Стегнахме „багажа“ и поехме нататък – право на запад, следвайки жълтата маркировка. Очакваха ни още интересни места, които трябваше да открием…

Пътеката, по-която продължихме не бе толкова кална, както очаквахме след дъжда. Тя ни поведе смело през гората, превеждайки ни по дерето на малката рекичка, която идваше от езерото Карандила. Следвайки красивата зелена клисура се озовахме в края на горския пояс. Напред ни очакваше едно приятно спускане по откритите склонове на Балкана, следвайки синята маркировка. Нямаше как да не се възхитим на страхотните гледки, с които ни дари планината…

Според предварителните планове, малко по-надолу по трасето трябваше да открием един малък водопад. Той бе някъде встрани от пътеката и се отклонихме да го потърсим. Отправна точка за това беше едно от най-магнетичните места по маршрута. Оказа се, че водният скок се е скрил „срамежливо“ в своето тясно каньонче и достигането му е кратко и приятно предизвикателство. За целта използвахме предвидливо монтираните метални стъпала по скалата, с помощта на които успяхме да надникнем в неговото уединено „царство“.

След малкия воден бисер продължихме отново надолу наслаждавайки се на изобилието от красиви панорамни гледки. В една от тях обаче, нещо много нетипично привлече нашето внимание. Това бе огромна и отвесна скална канара, която се извисяваше отчетливо сред околния планински пейзаж. Най-странното от всичко беше купчината бели камъни, разпилени по нейното почти равно и тясно плато. Това определено приличаше на дело, повлияно от човешка ръка, въпреки че бяхме насред „нищото“. Определено, тази на пръв поглед необяснима загадка събуди любопитството ни…

За наша радост, пътеката ни отведе точно до въпросната скала и мистерията започна да намира своето разумно обяснение. Оказа се, че това място е наречено „Орлово гнездо“ и някога далеч в миналото тук е имало малка крепост. Релефът на канарата наистина разполагаше с необходимите природни дадености за това. Изкачването по нейните неприветливи стени бе доста екстремно, а на места и опасно! Но усещането да се почувстваш като птица е наистина безценно…

След като слязохме отново на „земята“ оставаше да достигнем горския пояс, обгърнал покрайнините на град Сливен. Пътеката отново пресече малката рекичка, с която вече бяхме стари приятели и ни изведе на броени метри, встрани от началната точка на приключението. А то бе поредното страхотно изживяване за последните дни, което ни разкри цялата палитра от забележителни места, приютени от този необикновен планински район.

Препоръки: Маршрутът е изключително приятен и интересен. Подходящ е и за туристи с по-малко опит и физическа подготовка. Все пак имайте предвид, че трасето е с планински характер, което носи своите специфични особености!

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 4/6

Обща дължина: 10 км

Време за изминаване: 6:00 ч

Най-ниска точка: 370 м

Най-висока точка: 820 м

Изразходвана енергия: 900 kcal

GPS трак: изтегляне