Маршрутът „Дуранкулак – Резово“ е едно изпълнено с емоции приключение, задължително изживяване за всеки приключенец.

За нас това не бе първото подобно предизвикателство. Познавахме перфектно трасето от нашето пешеходно приключение в предходната година. Но сега, на две колела, ни предстояха нови и много по-различни преживявания. Освен това, щяхме да разгледаме красотите на нашия морски бряг в един спокоен и доста пъстър сезон – есента.

Все пак трябваше да се съобразим с няколко важни за успеха на прехода неща…

Бяхме планирали някои от местата за нощувка, така че да се намират малко преди най-опасните участъци от маршрута. Целта бе, да ги изминем много рано сутринта, избягвайки тежкия автомобилен трафик. Това бяха асфалтираните участъци, които заобикаляха пясъчните ивици, покрай които нямаше локални пътища или алеи. Такива са: Аспарухов мост – кв. Галата, отбивката за к.к. „Камчия“ – село Старо Оряхово, гр. Бяла – отбивката за плаж „Иракли“ и устието на река Ропотамо – отбивката за „Бегликташ“.

Другото важно условие бе да изберем прохладен и сух период за изминаване на крайбрежното трасе. За второто, разбира се, трябваше и голяма доза късмет. Ние определено го имахме…

Етап 1: Дуранкулак – Каварна

Най-после дългоочакваното приключение започна…

Рано сутринта стъпихме на граничния пункт при Дуранкулак, изпълнени с трескаво нетърпение. Предстоеше ни още един волен полет по нашето живописно Черноморие…

Потегляйки от Българо – Румънската ни граница съвсем скоро се отклонихме от главният път и през нивите достигнахме най-северния български плаж. За да спазим нашата традиция, взехме рапанчета от неговата дива плажна ивица, които да отнесем до финала на това неповторимо приключение – село Резово.

Окриляни от утринния бриз на морето, “прелетяхме” неусетно през тесния къс земя, отделящ Дуранкулашкото езеро от морето. Преминавайки през малките курортни селища Крапец и Езерец се насладихме на уюта и безлюдието, присъщи за ранната Черноморска есен.

Разпростиращата се напред Шабленска Тузла за кратко ни отдалечи от брега. Но добре отъпканите, по това време на годината, полски пътища ни отведоха в близост до морския фар на Шабла. От там напред се предвижвахме, следвайки извивките на живописния морски бряг. Така неусетно преминахме през емблематичните за Северното Черноморие места – Тюленово и Камен бряг.

Връщайки се отново на асфалтирания път, достигнахме с. Българево, от което направихме кратко отклонение към дълбоко врязания в морето нос Калиакра. Предвид факта, че днес бе 22.09 – почивен ден, скалистата забележителност бе изпълнена с многобройни туристи от най-различни народности.

Оставаха ни само няколко приятни километри, за да достигнем крайната точка на днешния етап – крайбрежната зона на Каварна. След дълго и стръмно спускане се озовахме на морското равнище, под извисяващият се скалист масив на нос Чиракман.

На следващият ден ни предстоеше едно стремглаво изкачване до неговите височини, приютили останките на крепост „Бизоне“. А сега, имахме достатъчно останали сили и свободно време, което прекарахме разхождайки се по брега…

Етап 2: Каварна – Варна

Днес ни очакваше един доста познат участък от Черноморския маршрут. Въпреки това нямахме търпение да го изминем отново, този път на велосипед.

Малко след изгрева на слънцето поехме по стръмния склон на нос Чиракман. Достигайки неговата най-висока точка останахме изключително възхитени от красотата на Каварненския залив. Погледнат отвисоко, той изглеждаше като една виртуозно нарисувана творба. Заредени с много позитивна енергия от красивите гледки, продължихме уверено по черния път, водещ до малкото селище Божурец. Придвижването ни по него бе приятно рутинно упражнение с лек офроуд характер.

Всъщност това бе и единственият неасфалтиран участък от пътя за днес. От следващото село Топола поехме по главния път за Балчик, който извън сезона се оказа малко натоварен. Сравнително бързо достигнахме курортния град и от пристанището му поехме по крайморската алея, позната като „дамбата“.

По нея отново ни очакваха неочаквани изненади. Вече знаехме от пешеходния ни преход през изминалата година, че в крайната си част дамбата бе погълната от обширно свлачище. Този път обаче и морето реши да ни приветства със своята първична сила, заливайки укрепителното съоръжение с необузданите си вълни. Въпреки това, преминахме успешно неговата по-голяма част и се изкачихме на главния път за к.к. „Албена“.

Очаквано, комплексът бе пуст и спокоен и преминаването през него бе една приятна разходка. Оттам поехме покрай резерват „Балтата“, който ни делеше от село Кранево. След това отново се върнахме на главния път и в ранния следобед достигнахме другия популярен комплекс по Северното Черноморие – Златни пясъци. В него изненадващо все още цареше оживление, а по дългата му морска ивица имаше и доста плажуващи.

От тук напред ни очакваше едно доста познато и често преминавано трасе, достигащо до любимата Варна. От нея ни делеше единствено к.к. „Св. Константин и Елена“, който преминахме изключително бързо. Все пак се отбихме до неговата приятна плажна ивица, за да направим няколко красиви снимки. За да избегнем изключителния трафик по булеварда към Морската столица, използвахме безлюдния традиционно тротоар.

Най-после достигнахме и табелата на нашия роден град и се усмихнахме със задоволство. Въпреки, че го „напуснахме“ едва вчера сутринта, той вече ни липсваше. Отново преминахме през любимата крайбрежна алея и зелената му Морска градина, преди да поемем към дома. Очакваше ни една ползотворна почивка, нужна за следващия етап до Бяла, който ни бе приготвил доста по-диви и живописни места по брега…

Етап 3: Варна – Бяла

Днес определено бе един от най-интересните дни от нашето Черноморско велосипедно приключение. В опита си да избегнем ранният варненски трафик, тръгнахме още призори. Достигайки Аспарухов мост установихме, че и този ранен час не е особено подходящ за преминаване по него на две колела.

Излизайки извън Варна маршрутът ни преведе през по-дивите гористи местности по местното крайбрежие. Познавайки добре трасето от Паша дере до устието на р. Камчия, за нас бе един дългоочакван момент да го изминем и с велосипед.

За разлика от пешеходното ни преминаване на този участък, сега трябваше да заобиколим необятната плажна ивица на Камчийски пясъци, което наложи включването ни в натовареният трафик по главния път за Бургас. Въпреки това, без особени проблеми достигнахме Старо Оряхово. За наша радост, когато се отклонихме по прекия черен път към Шкорпиловци, трасето ни предложи един много спокоен и приятен горски участък. Той доставяше изключителна наслада и ни изведе директно в курортното селище.

Следваше да преодолеем малко по-дивия участък по крайбрежието, който щеше да ни изведе на нашия любим плаж „Кара дере“. Трасето се оказа доста приятно, предлагайки така очакваната за нас сенчеста прохлада. В ранните следобедни часове достигнахме уединения плаж, в чийто все още топли води намерихме една дълго жадувана разхлада.

След кратката освежаваща почивка, през която ни намери неочакван приятел, поехме по стръмните и прашливи пътеки към Бяла. Стъпвайки в курортното градче се потвърди решението ни това приключение да бъде изживяно през есента. Очаквано нашето Северно Черноморие бе изключително тихо и спокойно през тази част на годината. Настанихме се в един от хотелите на града, а после се разходихме пеша по неговите добре поддържани улички.

А утрешният етап бе обещаващо интересен. Той щеше да ни отведе в южната половина на нашата крайбрежна ивица, преминавайки през живописния нос Емине, Слънчев бряг, Несебър и Ахелой.

Етап 4: Бяла – Ахелой

В предстоящият ден ни очакваше предизвикателството да преодолеем най-източните склонове на Стара планина. Заедно с това ни предстоеше да преминем и един от най-неприветливите участъци от Черноморския маршрут, този по главния път от Обзор до отбивката за село Емона.

За да изпреварим усиления делничен трафик в този район тръгнахме още в 6.30 ч. сутринта. Пурпурната мантия на слънцето вече бе започнала да наднича от хоризонта, когато полетяхме с велосипедите по трасето от гр. Бяла. Посетихме за кратко крайбрежната алея на Обзор и се отправихме забързано по главния път към отклонението за популярния плаж „Иракли“. Достигайки до него, вече по-спокойни, решихме да се докоснем и до неговата дълга и красива ивица. Той, както и очаквахме, бе тих и безлюден след края на активния летен сезон.

Напред ни очакваше стръмният и каменист масив на нос Емине, който бе нашата следваща отправна точка. Както знаехме предварително, пътят до него бе доста стръмен и компрометиран. Въпреки по-бавното му изминаване, малко преди обяд стъпихме в „центъра“ на мястото, където Стара планина акостира в морето. Времето бе доста ветровито и облачно, но това не ни попречи отново да се възхитим на неговия дълбоко врязан в морето силует.

Пресякохме малкото село Емона, отправяйки се на юг, следвайки безкрайния каменист път към Южното Черноморие. За наш късмет, от тази страна на планината, слънцето ни приветства лъчезарно със своята топла усмивка. Това ни позволи да направим ободряващо плажче в малкия и див залив, който бе нашата миналогодишна спирка за през нощта.

Някъде около обяд се върнахме отново в цивилизацията и поехме по дългата асфалтирана артерия от к.к. „Елените“, прекосяваща Свети Влас и достигаща до Слънчев бряг. Определено курортните комплекси сега бяха значително по-тихи и плавно започваха да изпадат в своята зимна летаргия.

За разлика от тях, красивият Несебър все още се радваше на вниманието на многобройните туристи. Въпреки некомфортния бурен вятър, алеята към стария град бе изключително натоварена. Отбихме се за малко и направихме няколко красиви снимки на този архитектурен шедьовър.

Окриляни от силния попътен вятър неусетно преминахме в малкото курортно селище Равда. Спуснахме се по неговата крайбрежна алея и се полюбувахме на приятната морска гледка. Изминаването на пешеходната й зона с велосипед беше едно интересно и зареждащо преживяване.

По добре отъпкания черен път след Равда достигнахме в нашата крайна цел за деня – град Ахелой. Учудващо, след всички тези километри бяхме изключително свежи и готови за поредния етап. На следващия ден ни предстоеше да продължим нашето Черноморско приключение, събирайки още нови емоции, достигайки красивия Созопол.

Етап 5: Ахелой – Созопол

Едно предпоследно усилие, малко преди финала…

Този етап се оказа един от най-спокойните и приятните досега. В него не ни предстоеше да преминаваме по главни пътища, което предполагаше много повече комфорт и безопасност. Заради това нямаше за какво да бързаме и потеглихме едва към 7 ч. сутринта. Още в началната част на маршрута, малко след Ахелой, започнахме да си припомняме едни много позабравени емоции. Усещането да изминеш дългата Поморийска дига, отново бе едно невероятно преживяване, което ще се помни много дълго.

Почти неусетно, „плъзгайки“ се в неразделната прегръдка между езерото и синьото море, достигнахме град Поморие. Веднага ни направи впечатление, че той не бе така оживен, както сме го виждали през лятото. Преминавайки по неговата дълга крайбрежна алея, се насладихме на спокойствието и уединението, които тя ни предложи. Все пак по нея се намираха няколко самотни минувачи – едни се разхождаха, други спортуваха, а трети отиваха на риболов.

Поехме по приятния черен път, свързващ Поморие със Сарафово, съпровождани от силния прибой на вълните. Вятърът, който разбунтуваше морето, беше доста напорист, но за наш късмет бе учтиво попътен. Това ни бе от изключителна полза по крайбрежната брегозащитна алея, изградена малко преди Бургас. Все още не бяхме забравили водните премеждия по Балчишката дамба.

Така, покрай морето, достигнахме и най-големия град на Южното Черноморие. С неговата добре уредена инфраструктура, Бургас ни предложи една приятна и разтоварваща разходка. Всъщност, напускайки красивата Морска градина, се понесохме по неговата страхотна велоалея, която ни отведе почти до Крайморие. Там установихме, че вече бе в ход и нейното удължаването до чертите на малкото курортно градче, посредством авангардна пасарелка.

Този път решихме да се отбием и до придобилия лоша слава плаж „Росенец“, който бе малко встрани от маршрута. По пътя към него отново се потопихме в романтичната и живописна атмосфера на рибарското водно селище „Ченгене скеле“.

След това излязохме обратно на основния маршрут и продължихме напред по безкрайния локален път, който ни отведе до Черноморец. И там, подобно на повечето малки населени места по родното крайбрежие, многобройните дюкянчета бяха затворени в очакване на следващия курортен сезон.

Любувайки се на бурната морска приказка, в далечината пред нас изникна и Созопол. От него ни делеше една обширна плажна ивица, която бе изпъстрена с множество популярни къмпинга. Те бяха изпаднали вече в дълбок есенен унес и тишина. Изключение правеше присъствието на няколко запалени по кайтсърфинга ентусиасти.

В ранния следобед поехме по дългата панорамна артерия на Созопол и решихме да обърнем за малко глава назад. Пред очите ни, като на длан се разкри целият Бургаски залив. А в далечината, все още ясно изпъкваше характерния силует на нос Емине, който първи бе приветствал нашето пристигане на юг.

Оставаше ни само да се отдадем на заслужена почивка и кратък размисъл: „Искахме ли това приключение да свършва толкова бързо!?“…

Последен етап: Созопол – Резово

И така, това бе последният ден от незабравимото ни Черноморско приключение. Предстоеше един интересен финален етап, който щеше да ни предложи по много от всичко…

Традиционно, полетяхме с изгрева на слънцето от южните покрайнини на Созопол. Преминахме по безкрайната асфалтирана улица, разпростираща се край дивия плаж „Алепу“. Както и очаквахме, брегът край него все още не беше се свлякъл в морето, „благодарение“ на печално известната подпорна стена.

Напред ни очакваше и последният опасен участък от Черноморския преход, преминаващ по главния път за Приморско. Това бяха около 6 км, започващи малко преди устието на Ропотамо и свършващи до затворената за автомобили отбивка за Бегликташ.

Бяхме решили отново да посетим интересното тракийски светилище и да се спуснем до Маслен нос. Преживяването да изминем гористата местност на велосипед определено си заслужаваше! Освен емоциите от докосването до невероятно красивите места, осъществихме и няколко неочаквани „познанства“.

На практика това бе и последният „черен“ участък от днешното трасе. След него, поехме по асфалтирания път и на „един дъх“ прекосихме все още спящия град Приморско. Продължихме по локалните пътища, които ни преведоха по красивата крайбрежна ивица на Китен и Лозенец.

Достигайки до Царево, последвахме добре изградената велоалея, която все още бе влажна от сутрешния освежаващ дъждец. Спряхме на първата срещната баничарница, изпречила се на пътя ни, за да „заредим“ отново батериите. Бяхме си дали сметка, че при това интензивно и целодневно натоварване, организмът сам си иска необходимите му калории.

След енергийната бомба, която поехме в Царево, краката определено полетяха. Неусетно достигнахме Ахтопол и отново посетихме неговата приятна крайбрежна алея. Уловихме и някои доста красиви моменти, запечатали емблематичния фар на града, устояващ на бушуващата мощ на морето.

Следваше да прекосим Велека и последното голямо населено място, намиращо се по пътя към финала на нашия преход – Синеморец. Отбихме се отново до високата панорамна тераса, за да се насладим на живописното речно устие. Разбира се, посетихме и местния плаж „Бутамята“, след което излязохме на главния път.

Оставаха ни само броени километри до края на това изпълнено с емоции приключение. Нямаше как да не се отбием и до най-южния плаж по нашето Черноморие – магнетичния Силистар.

След това неповторимо природно бижу, поехме по тесния и пуст път към Резово. Това постепенно ни доближаваше до завършека на невероятната морска приказка. Удовлетворението, което се надигаше в душата, струеше звучно от нас в тишината! Чувствахме се свежи и много вдъхновени! Дойде време да си отговорим и на въпроса: „Искахме ли това приключение да завърши?“. Отговорът, който ни нашепваше сърцето, бе категоричен: „НЕ!“…

Не след дълго, в далечината, изплува нашата крайна цел – емблематичното Резово. Достигнахме неговата табела и запечатахме този специален момент. Тогава получихме и знак от съдбата, в небето над нас изплуваха две волни крила…

Като на забавен каданс се спуснахме до пилона с нашия флаг, носейки се във висините. Бяхме приятно изморени, доволни и щастливи! Като символ на Черноморския преход хвърлихме нашите Дуранкулашки рапанчета в устието на река Резовска. А, след като еуфорията постепенно отмина, в съзнанието ни бавно започна да изниква и въпросът: „С какво прикючение да надградим?“…

Препоръки: За това предизвикателство ще ви е необходима солидна физическа подготовка и добре обслужен велосипед. Поради специфичния североизточен вятър по нашия Черноморски бряг е по-приятно маршрутът да се измине от Дуранкулак към Резово. Предвид преминаването на няколко натоварени пътни участъка е необходимо да сте оборудвани със светлоотразителни пособия и осветителна техника. Към задължителната екипировка спадат и помпа, лепенки за гуми, инструменти и резервна гума. Препоръчително е да използвате и навигация с GPS трака на трасето, който е приложен малко по-надолу.

А, ако искате да научите повече за нашето нестандартно пешеходно приключение по Черноморското ни крайбрежие, посетете следната публикация – Преход „Дуранкулак → Резово“ – да опознаеш Черноморието за десетина дни.

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 5/6

Обща дължина: 450 км

Време за изминаване: индивидуално

Най-ниска точка: 0 м

Най-висока точка: 170 м

Изразходвана енергия: индивидуално

GPS трак: формат KMZ – изтегляне, формат GPX – изтегляне

Карта на маршрута „Дуранкулак → Резово“

– Пешеходен маршрут – червена линия

– Велосипеден маршрут – синя линия

– Алтернативни участъци – жълта линия