Високото плато е красив природен феномен, извисяващ се в сърцето на Централна България. С нагънатите си скални форми то е като един неолитен резерват на открито.

Стражата е обширно скалисто творение, възникнало преди милиони години. То е част от северните поли на Предбалкана и се разпростира като своеобразна отвесна преграда между градовете Габрово и Севлиево. Най-впечатляващите форми се извисяват в най-южната му част, където неговият релеф преминава във висок и отвесен скален венец. А там, сред тях, се спотайват причудливи скални образувания и множество интересни естествени ниши, украсени с ореол от магнетични панорамни гледки.

За да получат своята заслужена популярност, до тези природни бисери е изградена приятна екопътека, наречена красноречиво „Витата стена“. Тя има две различни начални точки, всяка от които предлага еднакво страхотни емоции, но със различно ниво на трудност.

По-трудната и атрактивна изходна точка към платото е село Яворец, разположено само на 15-тина км северозападно от град Габрово. Началото на екопътеката съвпада със стария асфалтиран път за ловната хижа в подножието на платото Стражата. Той е силно компрометиран на места и това налага пешеходното приключение да започне още от интересната селска чешма в покрайнините на селището.

Атмосферата в началото на маршрута плавно откъсва от цивилизацията и започва да загатва за скритото очарование на района. Съвсем неусетно, горската идилия обгръща сетивата и рязко започва да пренася съзнанието в „небесата“. И това съвсем не е преувеличено. Защото следващият етап посреща с едно почти отвесно предизвикателство. То представлява тясна горска пътека, която напуска стария път след около 1,5 км и поема стремоглаво към „висините“ на скалите…

И така, след стръмното изкачване, което би затруднило и добре подготвените туристи, пътеката достига красивия скален венец, продължавайки за кратко под него. И въпреки че високият надвиснал над главите масив е отвесен, все пак се намира удобно място за неговото преодоляване.

Излизайки горе на платото, приключението придобива съвсем различен характер. Напред то се превръща в една приятна и зареждаща разходка, изпълнена с разнообразна и магнетична красота. Красота, изпълнена от скрити скални образувания и страхотни величествени гледки.

Още с изкачването върху „покрива“ на Стражата, сетивата се изпълват с приказното обаяние на Предбалкана. Пред погледа от изток на запад се разлива една безкрайна и живописна картина. Именно заради тази изключително добра панорамна видимост, още в дълбока древност, платото е използвано със стратегическо предназначение. Най-ранните открити следи са от времето на траките, като използването му продължава и през съществуването на Първото и Второ българско царство. По него време е изградено и мощно военно укрепление, което да защитава модерното средновековно селище Витенград.

За разлика от тези старинни и динамични времена, в днешно време природата по плоското възвишение е потънала в спокойствие и прехластваща тишина. Такава, която обгръща горската екопътека напред и крие още няколко интересни места.

Едно от тях представлява причудливо скално образувание, наречено от незапомнени времена с името „Момичките“. Подобно на повечето митични места, за това също съществува древна легенда, която разказва за саможертвата на две тукашни моми, предпочели да се простят с живота си вместо да попаднат в лапите на поробителите. След тази трагична участ душите им се превърнали в две високи вкаменени фигури, досущ пресъздаващи тяхната неподправена красота. Тези скални творения все още носят своята тъжна „история“, спотайвайки се в ниските нива на скалния венец и са достъпни по кратка и стръмна пътечка.

А, напред, екопътеката продължава да „пътешества“ из миналото, потъвайки дълбоко в дивната гора на платото, обгърната от атмосфера на странна мистика, свежест и спокойствие. Вероятно, точно това са усещали и най-древните обитатели по тези необятни земи. Заселвайки се тук още в зората на човешката история, тяхното примитивно житие е оставило ярък отпечатък в потайностите на Стражата. Едни от най-красноречивите следи на тяхното минало са се съхранили в неолитните пещери, възникнали в скалния венец.

Една от тези пещерни галерии е сравнително лесно достъпна и придава кратък приключенски щрих на маршрута. Отклонението към неолитната скална ниша е добре означено и следването на пътечката не е трудно. Началният участък е кратък, но доста стръмен и изисква определено внимание. За сметка на това същинската част се разпростира по дълга и невероятно красива скална тераса, която подарява много панорамна наслада и адреналин.

Неолитната пещера, възникнала в края на тази своеобразна пътека във висините, е един малък природен шедьовър. Иззад тесният й входен проход се крие обширна и сравнително дълбока галерия. Именно в нея са открити множество примитивни сечива и предмети от бита, съпътствали живота на първобитните хора. Живот, изпълнен само с ежедневните дейности по осигуряване на прехрана и оцеляване. И най-вероятно не са обръщали внимание на уникалната природна картина, разливаща се пред очите им…

Точно погледът към тази изключителна творба е и крайната точка на екопътека „Витата стена“. Завършекът й представлява открита скална тераса, разположена някъде над самата неолитна ниша. Тя е оформена от богатото въображение на природата върху самото плато, малко след отклонението за пещерата. Именно оттам човек най-добре може да се върне назад във времето, „поглеждайки“ през очите на древните обитатели, кръстосвали някога тези приказни земи…

Препоръки: Впечатляващата екопътека може да се измине и в обратна посока, като началната точка на маршрута се явява село Здравковец. За разлика от изключително стръмният старт край Яворец, този вариант е по-подходящ за хората с по-малка физическа подготовка и желание за интензивно приключение. Разстоянието от селището до първата забележителност – панорамната тераса над пещерата е около 2,5 км и представлява добре оформен и маркиран черен път.

В този красив район на България са оформени още няколко приятни туристически маршрута, които си заслужава да посетите. Те също предлагат идеални условия за разходка, превеждайки през най-обаятелните места около Дряновския манастир. Това са панорамната екопътека „Виа ферата“ и „романтичната“ й двойничка – Дряновската екопътека.

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 3/6

Обща дължина: 6 км

Време за изминаване: 2:00 ч.

Най-ниска точка: 260 м

Най-висока точка: 700 м

Изразходвана енергия: 700 kcal

GPS трак: изтегли

* Посочените данни са за движение в едната посока