„Хайдушки къщи“ – потайните черкви из меандрите на Канагьол

В пресъхналото русло на древната река Дристра се намира най-големия комплекс от скални светилища, възникнали по времето на Първото българско царство. Те са изградени в непристъпни скални масиви по склоновете на живописния каньон, разположени в район от цели 50 км.

Едни от най-популярните храмове сред тях се намират край дуловските села Върбино и Полковник Таслаково. Отстоят на около 5 км един от друг и предоставят идеални условия за едно приятно изследователско пътешествие. Най-подходящото място за начало на това приключение се намира недалеч от село Межден. В най-ниската част от пътя, където той преминава през дерето, има удобно място за паркиране. Тази позиция се намира точно в средата на маршрута между двете светилища.

Първото и по-интересно от двете е разположено на север. За него се поема по черния път, който слиза надолу в каньона. През пролетта трасето не е обрасло, което го прави приятно и лесно проходимо. Природата наоколо е изумително дива и неподправена. Това малко се променя след около 1 км от началото. Там се достига до обширен обработваем блок, който е необходимо да се прекоси. Маршрутът описва един голям „S“ и на финала ви извежда до внушителен и впечатляващ скален масив.

Още отдалече ще забележите множеството скални ниши, които са разположени високо в скалите. На пръв поглед изглеждат непристъпни, но това е само първото впечатление, което изниква в съзнанието. След малко ще установите, че това съвсем не е така. Ще трябва да откриете маркираната пътечка, която отвежда в подножието на канарата. Там лесно ще намерите старателно изсечените стълби, водещи към скалната обител.

Тя се състои от няколко помещения, разположени на различни нива. До по-горните от тях се достига през тесен проход, в който са издялани стъпала. В дъното на първата и най-голяма скална килия, изпълнявала ролята на църква, ще откриете прецизно оформен олтар. А през отворите на духовното светилище ще станете свидетели на възхитителната гледка към каньона.

За другия скален манастир, който е по-известен с името „Хайдушки къщи“, е необходимо да се върнете обратно при изходната точка. Този път ще трябва да поемете в западна посока по руслото на пресъхналата река. За тази цел е необходимо да откриете черния път, който навлиза в тесния каньон. Той започва на около 200 м по-нагоре от мястото, където сте паркирали (вижте картата). Трасето е в добро състояние, което го прави подходящо за изминаване и с автомобил.

Следват около 2,5 км приятна разходка из диви и почти недокоснати от цивилизацията места. По пътя ще забележите няколко красиви скални формирования, които се извисяват над речното корито. Не след дълго, в далечината, пред вас ще изникне висока и обширна канара. Приближавайки се до нея, ще забележите и причудливите форми на скалите.

В основите на скалния масив има няколко естествени кухини, които са лесно достъпни. Основната духовна обител е разположена малко по-високо и се състои от няколко монашески килии. Те са свързани с тясна скална пътечка, от която се открива красива гледка към низината. В една от нишите ще откриете характерния църковен олтар, издялан на една от стените ѝ.

А за финал, ще можете да се отдадете на приятна почивка с похапване. За тази цел в близката горичка има изградено подходящо място. Там, под прохладната сянка, ще се полюбувате отново на живописната картинка.

Препоръки: За достигане на първото светилище съществува и алтернативен маршрут. Той започва близо до отбивката за с. Върбино и продължава през полето (виж картата). Може да бъде изминат и с автомобил, но не е толкова живописен и атрактивен. Имайте предвид обаче, че през лятото трасето през сухоречието е доста тревисто, а в земеделския блок има реколта.

Тази дестинация може да се комбинира с посещение на друг туристически обект, който се намира в близост до гр. Нови пазар. Това е античната крепост „Динея“ край с. Войвода.

Степен на трудност: 2/6

Обща дължина: 5 км

Време за изминаване: 3:30 ч

Най-ниска точка: 130 м

Най-висока точка: 150 м

Изразходвана енергия: 400 kcal

* Посочените данни са за маршрутите до двете светилища

seaboy

2 Коментара

Мая Лекова

Маршрутът е много хубав, но северната му част (към скалните манастири на с. Върбино) наистина е много обрасла през лятото. Освен това когато се стигне до последното дърво с маркировка (където се разделят маршрут 1 и 1а), има огромна нива с царевица, което прави достъпа до самите скали много труден. Връщането по черния път е доста по-проходимо и спокойно, а ако се спре на широката поляна край пътя с голямата дървена информационна табела, там е началото на червената маркировка и може да е по-спокойно за ходене.

Отговори
Varnamaps

Така е. Най-подходящото време за посещение на такива пресъхнали поречия е ранната пролет. По-късно през лятото преминаването през тях е истинско предизвикателство. Конкретно за скален манастир „Върбино“ има алтернативен маршрут, който представлява добър черен път и е проходим дори с автомобил. Както сте открили, той е отразен на картата, а също и в GPS трака. От въпросната поляна край асфалтирания път, положението през пролетта и лятото е сходно. Маркираната пътека за съжаление не се поддържа и е силно обрасла. Благодаря Ви за коментара!

Отговори

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Comment moderation is enabled. Your comment may take some time to appear.