Водните скокове се спотайваха в дълбока и китна клисура, а тяхното откриване ни предложи една кратка планинска разходка из полите на Източни Родопи.

Обширният район на Момчилград е надарен с многобройни забележителности и притежава изключително богата и древна история. В околността на неголямото родопско селище могат да бъдат открити уникални скални светилища, места с необяснима мистика, загадъчни природни творби и още много непозната красота. Творения като Вкаменената гора, Татул и Харман кая разкриват само част от богатствата на нашата страна…

Друга, не по-малко ценна съкровищница са многобройните живописни творби, украсили нашите китни планини. Именно една такава се е сгушила в землището на село Равен, разположено само на 20 км югоизточно от град Кърджали. Там, в зелено-скалистите нюанси на тази картина, се е вписало уютното ждрело на река Сюлюклюк дере. А сред неговите малко популярни потайности се крие един свеж букет от мистична обаятелност.

За любителите на кратките и леко натоварващи приключения това е чудесна възможност, да се потопят в прелестите на Източни Родопи. Ние също бяхме мотивирани да опознаем неподправената същност на тази планина. Началото на нашата емоционална одисея бе предходната година, когато поехме от малката махала „Дърболар“ към дълбините на непознатото…

Пътечката, която ни поведе натам, бе добре отъпкана и старателно маркирана. Съвсем скоро попаднахме и на първата интересна находка. Това бе един малък извор, който бликаше изпод надвисналите скали на склона. Местните го бяха подсигурили така, че неговите води да не бъдат замърсени от многобройните крави, пасящи волно по склона.

Не след дълго пътечката напусна гората и пое надолу по криволичещия сипей. Наоколо, край нас, започнаха да „изникват“ красивите скални форми на речния дол. Въпреки, че бе началото на Юни, слънцето вече предвещаваше жарката романтика на лятото.

Не ни отне много време да достигнем малкото каньонче на реката и интересното мостче над нея. Бяхме впечатлени, но и малко разочаровани… Красивите скални прагове ни приветстваха гостоприемно, но някак самотно… Голяма част от очакваната водна красота се бе изпарила вече… Сметнахме, че няма смисъл да продължаваме надолу към Големия казан, защото положението щеше да е още „по-апокалиптично“… Но това не ни отказа, да се опитаме да уловим скритото обаяние на това вълшебно място отново…

И след близо година, ето ни отново в Източни Родопи – район с първична и неизчерпаема красота. Беше средата на месец Април, което предвещаваше много пълноводни емоции в това райско кътче на нашата страна. Този път списъкът ни с набелязани забележителности бе още по-дълъг. В него фигурираха страхотни места, като магнетични водопади, мистични светилища и антични крепости…

Една от нашите спирки, разбира се, бяха отново Казаните край Равен. Познавайки добре маршрута, достигнахме бързо до по-малкия воден скок. И въпреки, че тази природна творба ни беше позната, този път ахнахме със задоволство…  Да, сега в ранната пролет бе далеч, далеч по-интересно и пълноводно…

Сега вече, още по-въодушевени, поехме бодро по тревистата пътечка, промъкваща се надолу из тесния каньон. Беше приятно и много прохладно, а пролетния пой на птичките ни съпровождаше в тишината. Гората наоколо все още се отърсваше от своя зимен унес, което разкриваше пред нас много повече омайни и любопитни гледки. Една такава, бяха и характерните трапецовидни ниши, изсечени от траките по високите надвиснали скали.

Скоро достигнахме и крайната цел на нашето „двугодишно“ приключение. Това бе обширен скален масив, нежно прорязан от бистрите води на малката река. Мястото, което ни посрещна, бе изключително живописно, уединено и магнетично…

Разгледахме с интерес многобройните водоскоци, овални ниши и изваяни скални форми. Намерихме и логично обяснение на изсечения загадъчен канал, разпростиращ се встрани от потока. Очевидно бе, че това е някакво старо хидро съоръжение, построено неизвестно от кого. Малко по-късно обаче, мистиката около негово възникване се изпари заедно с находката, която открихме в тревата…  Оказа се, че някога тук е имало малка воденица, която е улавяла първичната сила на водата.

На тръгване, както обикновено, си взехме и малък сувенир за спомен от това запомнящо се преживяване. Бяхме много доволни, но и малко нетърпеливи. Защото в следващите дни ни очакваха още интересни и непознати места. Места, които щяха да ни разкрият още от богатствата на нашата страна…

Препоръки: За да усетите пълната магия на това неподправено кътче, посетете мястото през ранна пролет. Ако ви харесват точно такива забележителности, можете да откриете и друго подобно творение. Това са водопади Казанките, дълбоко скрити сред полегатите хълмове на Сакар планина.

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 3/6

Обща дължина: 1,5 км

Време за изминаване: 1:00 ч

Най-ниска точка: 350 м

Най-висока точка: 490 м

Изразходвана енергия: 100 kcal

GPS трак: изтегли

* Посочените данни са за движение в едната посока