Из гъстите Батови гори, изпъстрени с множество следи от минали събития, ще откриете уникална възможност за едно интересно пътешествие във времето.

Крумовското кале е било стратегически разположено на един невисок рид с идеална овална форма. Специфичното разположение на крепостта е осигурявало естествена защита при евентуално нападение. Единственият достъп до нея е бил от югозапад, който се е осъществявал през плитката седловина от съседния хълм. За пълното изграждане на отбранителния вал, на това място е имало изкопан ров с дълбочина от 6 м и дължина около 15 м. Входът към вътрешното пространство на укреплението е бил подсигурен с масивна порта, подсилена с високи кули разположени от двете ѝ страни. А техните останки все още могат да бъдат лесно открити сред дърветата.

Крепостната стена е следвала извивките на релефа, като е била изградена по ръба на възвишението. В ограденото пространство с приблизителни размери 260х80 м, са били колибите и постройките на военния гарнизон. На места техните основи са добре запазени, а край тях са разпръснати множество парчета от керамични съдове. Датирането на останките сочи, че укреплението е било изградено и използвано още през V-VI век.

А историята на това място не се изчерпва само със следите от онези далечни епохи. На малко по-късен етап, някъде през XIII-XIV в, по тези земи са се разиграли други драматични събития. Преследвани от османските нашественици, малка група български боляри заедно с техните фамилии, са дали последен отпор в опит да се спасят от смъртта. Малко преди решителната битка те са заровили своите най-ценни предмети сред руините на Крумовското кале. Въпреки сърцатата си съпротива тяхната съдба е била предрешена, а скъпоценностите останали там съхранявайки спомена за отминалите времена.

Сега част от тези невероятно красиви накити и отличия могат да бъдат разгледани в Археологическия музей на Варна. Колекцията включва няколко колана, обеци, медальони, гривни и др. Всички те впечатляват със своята неповторима изящност. Някои от тях са изработени от позлатено сребро, а други от злато с висока степен на чистота. Съдейки по техния стил и изпълнение, археолозите смятат, че са били изработени от прословутите венециански майстори.

Крумовско кале се намира на около 4 км от с. Долище. Началото на маршрута към него започва малко преди моста над реката, намиращ се в центъра на селото. От там поемете на запад по черния път следвайки червената маркировка. Излизайки от селището ще преминете край няколко стопански постройки. Малко по-нататък ще се наложи да пресечете един тесен поток и неслед дълго ще навлезете в красивата Батова гора.

Следвайки маркировката, след около 700 м трябва да се отбиете вдясно, отклонявайки се от основния път. Там отново се пресича реката, което става по няколко камъка поставени във водата. И така трасето ще ви изведе на асфалтирания път малко преди комплекс „Трите воденици“.

Напред продължавате по широка пътека, която навлиза отново в гората и е обозначена със синя маркировка. Тук атмосферата е изключително спокойна и красива. Малко по-напред отново се налага прекосяване на плитък и широк поток. И така, след около един километър, ще достигнете до малка дървена табелка, намираща се встрани от трасето. Тя обозначава, че трябва да се поеме надясно, по тясна пътечка, която е обрасла в началото си. И преодолявайки кратък, но приятно стръмен участък с денивелация от 60 м, ще се озовете в най-западната точка на тясното плато. То е обиколено с добре оформена горска пътека, която се движи по очертанията на крепостната стена на калето, а в западната ѝ част се намират най-запазените останки от античната крепост.

В района на Долище има и други интересни места, които могат да допълнят вашето приключение. Едно от тях е местност Бункера, която се намира на юг от Крумовското кале. Името ѝ е красноречиво и идва от тайната землянка изградена насред гората. Тя е била използвана през Втората световна война от няколко партизани. По-късно в тяхна памет на мястото е изграден мемориален паметник, който придава странна мистичност на мястото. За да го откриете трябва да се върнете обратно долу до каменната пирамида. След това е необходимо да продължите по черния път още около километър. Вървейки напред, оглеждайте внимателно дърветата от лявата страна на пътя. На едно от тях ще видите стара табелка, която указва къде се намира бункера.

Отклонението към него представлява доста обрасла пътека, която започва на около 40-50 м преди въпросната табела. След кратко криволичене из гората, малко по-надолу сред дърветата, пред вас ще изникнат каменните силуети на героите от съпротивата срещу фашизма. Мястото е доста изоставено, а входът на подземието е започнал да се руши. Въпреки това откриването на това скрито парченце от нашата история си заслужава усилието.

След като разгледате това интересно място можете да продължите още малко напред по маршрута. Недалеч от него се намира и паметника на Горския служител, както и една симпатична малка чешма. Тя е изградена в нещо като плитко дере, намиращо се вляво от пътя. Тук гората е много просторна и предлага възможност за един вкусен пикник в края на вашата разходка.

А, ако си падате по дългите преходи, маршрутът нататък предлага още интересни места. А в своя край, след около 8 км, извежда в близост до Аксаковска панорама. Релефът е почти равнинен, а трасето следва поречието на р. Батова. Това го прави подходящо и за една приятна разходка с велосипед.

Препоръки: Приятен маршрут с подчертано изследователски характер. При желание можете да съкратите малко дистанцията, като тръгнете от паркинга на „Трите воденици“. Препоръчително е да използвате навигация с GPS трак, който ще откриете тук.

Степен на трудност: 3/6

Обща дължина: 7,5 км (до бункера)

Време за изминаване: 3:00 ч

Най-ниска точка: 140 м

Най-висока точка: 282 м

Изразходвана енергия: 750 kcal

* Посочените данни са за движение в едната посока