Някога футуристичният монумент е бил символ на цяла политическа епоха. Днес той се е „отърсил“ от нея, превръщайки се в една притегателна туристическа дестинация.

Величественият паметник, олицетворяващ идеологическата принадлежност на България към идеите на Социализма, е построен през седемдесетте години на миналия век. Издигнат е почти в географския център на страната, на Старопланинският връх Хаджи Димитър. Именно на това място през 1891 г. е проведен Бузлуджанския конгрес, на който се учредява Българската социалдемократическа партия. Точно това е и поводът за построяването на емблематичния паметник, чиято авангардна визия е запазила своята архитектурната свежест и до днес.

В наши дни внушителната конструкция е загубила безвъзвратно своята политическа значимост и е застинала някъде във времето. В резултат на това, модерната за епохата й визия постепенно се е превърнала в поредната „похабена“ страница от нашата дълга история. Въпреки това, а за някои – точно заради това, нейното „неувяхващо“ архитектурно обаяние и емблематична стойност от миналото, превръщат изоставения комунистически паметник в атрактивна дестинация за туризъм.

Предвид сравнително лесната достъпност на монумента „Бузлуджа“ с автомобил, той се радва на засилен интерес от много любители на изоставените конструкции от нашата страна и чужбина. Ние също сме посещавали панорамния връх на Стара планина, но като запалени ентусиасти и търсачи на по-интензивни приключения, решихме да достигнем стария паметник и пешеходно. След кратко проучване на туристическите карти нашата идея изглеждаше напълно осъществима. Оказа се, че съществуват няколко добре маркирани маршрута, осигуряващи достъп и от двете страни на Балкана.

И така, една приятна юнска сутрин потеглихме от Габрово към малко планинско кварталче, разположено източно от града, наречено с името Ябълка. Именно от неговия скромен център започваше и един от маршрутите към Бузлуджа, обозначен със синя маркировка. Началото му следваше малко поточе и плавно ни отведе дълбоко в дебрите на планината. Някъде там навлязохме и в чертите на обособения парк-музей „Шипка – Бузлуджа“, обхващащ централната част на Стара планина. Разбира се, малко след това усетихме и първите стръмни предизвикателства, типични за този тип преходи. Но след краткия и труден участък горската пътечка ни изведе на малка полянка, подаряваща щедра панорамна картина.

Кратката равнинна част бързо остана назад и пред нас отново се изправи високата „снага“ на Балкана. Маршрутът ни поведе уверено из неговите свежи дебри, изпълнени с изобилие от живот. На моменти, за кратко, пътеката следваше стар чакълен път, вероятно изграден за дървосекачите в района. Улисани към очакваните емоции от прехода за малко да пропуснем интересния „маркер“, от който поехме за дълго сред зелената „мантия“ на планината…

След дългото странстване по гористия склон все пак излязохме на друг черен път, който трябваше да ни отведе до заветния връх. Оставаше едно последно стръмно усилие, за да достигнем крайната цел – емблемата на една епоха – паметникът „Бузлуджа“. А тя изведнъж изплува на хоризонта, точно като чуждоземна летяща чиния, потънала в ореола на облаците. И въпреки че бяхме подготвени какво ще видим на финала, магнетичната гледка към тоталитарния символ от миналото изпълни с възхищение, както сетивата, така и душата ни.

Предстоеше само да преминем обширната зелена поляна, изпълнена с тучна свежест. Достигнахме футуристичния символ на комунизма и се насладихме на момента. А той си стоеше все така внушително безмълвен и същевременно красноречиво разказващ. Заслушахме се и успяхме да потънем в неговата дълга и повратна история. Не липсваха и други „слушатели“, любопитни да чуят тази тъжна история. Някои от тях бяха дошли просто на лежерна разходка, а други – бяха впрегнали своите усилия, да посетят това емблематично място на велосипед.

Запленени от красивия планински район, решихме да достигнем и най-високата точка на това величествено място, изкачвайки последните обещаващи метри до самия връх Хаджи Димитър. Оказа се лесно и много приятно предизвикателство. За награда, бяхме удостоени с една от най-прекрасните панорамни гледки по този планински маршрут. Картина, изпълнена с цялата прелестна красота на нашата Горнотракийска низина…

Нямаше как да не се отбием и до още една интересна забележителност, разположена някъде в „подножието“ на комунистическия монумент. Това бе малка пропастна галерия, наречена от някой Ледената пещера. Тя бе разположена в дълбоко дере, северно от паметника и достъпът до нея бе изключително лесен. Нямахме намерение да влизаме в нейната незнайно дълбока паст, но си заслужаваше да усетим уникалната енергия на мястото.

Оставаше ни само да продължим още напред, преминавайки покрай многобройните ски писти на обширната поляна и да достигнем познатата пътека в началото на гората. Точно там попаднахме и на друго страхотно място, което бе изпълнено с множество туристи. То се намираше съвсем близо до асфалтирания път за Бузлуджа и бе един от малкото подобни „оазиси“, предоставящи условия за кратка почивка или вкусен семеен пикник в този приветлив район. Вкусихме с наслада от неговата ледена планинска вода и поехме обратно „към дома“. Бяхме доволни и изпълнени с море от бурни емоции. Наистина, красотата на морето със сигурност е безбрежна, но магията на планината е заслепяващо безкрайна…

Препоръки: Маршрутът до монумента „Бузлуджа“ е едно страхотно и зареждащо предизвикателство. Денивелацията му е около 800 м, което е по силите на всеки начинаещ планинар. Въпреки добрата туристическа маркировка е добре да се използват услугите на GPS навигация с приложения по-долу трак.

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 4/6

Обща дължина: 9 км

Време за изминаване: 3:30 ч.

Най-ниска точка: 630 м

Най-висока точка: 1430 м

Изразходвана енергия: 900 kcal

GPS трак: изтегли

* Посочените данни са за движение в едната посока