Един неповторим екшън в каньона на Сухата река

Каньонът на Сухата река е много красиво и живописно място, което не случайно е обявено за природна забележителност. Изпълнено е с голям брой интересни места и има разнообразна флора и фауна. По този туристически маршрут ще откриете изобилие от неповторими места – причудливи скални образувания, запомнящи се гледки, останки от древна крепост, както и множество скални манастири. Един от най-популярните е Оногурският скален манастир, също известен и като “Ергеле пещера”. Всичко това, съчетано с невероятната природа в района, прави каньона на Сухата река страхотно място за приключения.

Началната точка на маршрута е малкото селце Оногур, което се намира на 90 км от Варна по пътя Добрич – Силистра. Изходната точка е малко под селото на около 700 – 800 м след една красива селска чешма – “Майчина чешма”.

Там преминаваме на черен път вдясно от главния, който ще ни отведе до стената на Оногурския язовир. Тук в началото има малка полянка, на която може да се паркира, но е възможно и да се продължи до язовира. Дотам разстоянието е около 800 м и пеша се стига неусетно по приятен път в подножието на впечатляващи скални масиви.

А тук при язовирната стена има голяма поляна и добра сянка, което прави мястото идеално за пикник след разходката. Продължаваме напред, като пресичаме малката рекичка по няколко големи камъка и се озоваваме до Оногурския язовир. Тук има няколко неща, които трябва да разгледаме. Първо се тръгва надясно и нагоре покрай рекичката по тясна пътечка. Тя ще ни отведе до малка пещера в скалите горе. Оттук се открива красива гледка към язовира и каньона на Сухата река.

Следващото нещо, което трябва да посетим, ако искаме още по-внушителна гледка е отсрещната скала над язовира. Изкачването там не е трудно – има ясно видима и удобна пътечка. А горе панорамата е впечатляваща…

Като се насладим на гледките се връщаме долу и минаваме в подножието на скалния масив покрай язовира. Така вървейки по пътечката стигаме до голям триъгълен отвор в скалата. Това е началото на едно уникално място – Оногурския скален манастир. Той представлява дълъг тунел с няколко ниши и отвори, от които навлиза светлина. Дължината му е внушителна – около 30-40 м и завършва с нещо като скална тераса, на която може да се излезе. А от скалните отвори се вижда язовира и продължението на каньона.

След това маршрута преминава през язовирната стена и продължава по приятен черен път, който се изкачва по отсрещната страна на каньона. Ако се обърнем назад, можем да забележим Оногурския манастир на отсрещната скала и отворите приличащи на очи. 

Не след дълго достигаме до една реновирана селска чешма, на която можем да се разхладим и продължаваме напред по пътеката, достигайки най-високата точка на изкачването. Там има поставена табела, която оказва посоката на трасето. Следва кратко спускане надолу и отново достигаме долината на Сухата река. Тук има подходящо място за почивка и пикник, на което са изградени маса с пейки.

Напред маршрута продължава на “дъното” на реката по малко обрасъл черен път. Препоръчително е да сте подходящо облечени, защото напред става доста тревисто. След около 200 -250 м достигаме до скална обител “Тарапаната” – интересен скален манастир на две нива, който отдолу прилича на глава на чудовище. До него се достига по една пътечка изкачвайки се вляво по скалите. А долу в подножието на скалния масив отново има масички с пейки.

Продължаваме нататък по тясната пътечка през буйната трева и след около 800 м откриваме в скалите поредния впечатляващ скален манастир – “Сандъкли маара”. Тази скална обител е на цели три нива, до които се стига по дървени стълби. Най-горната скална килия е най-голяма и просторна. В нея има издълбан церемониален олтар, а през скалния отвор се разкрива цялата прелест на речния каньон.

Нататък туристическият маршрут продължава покрай малка рекичка, а на места буквално по нейното дъно. Това е през лятото, когато тя е почти пресъхнала, а през другите сезони преминаването става през храсталаците отстрани.

За кратко се преминава през гъст горски участък, който е трудно проходим и отново се излиза на открито. Последният интересен обект, който ще разгледаме е скален комплекс – “Гяур евлери”. Той се състои от множество скални килии и ниши, както и скална църква, разположени на няколко места и на различни височини. Някои представляват естествени кухини, а други ръчно издълбани в скалата помещения. Предполага се, че това е най-големият ранновизантийски скален манастир от V-VІ в.

Ако са ви останали сили, на връщане можете да погледнете и останките на средновековна и късноантична крепост “Палматис”. Тя е все още в етап на разкопки. Намира се в северните покрайнини на с. Оногур, вдясно от пътя, по който минахте на отиване.

Препоръки:  Много интересен туристически маршрут с малко повече приключенски характер. Най-подходящото време за изпълнение е ранна пролет преди да е станало много тревисто. Без необходимост от допълнителна екипировка, освен подходящи дрехи през лятото.

Обща дължина: 5,5 км

Време за изминаване: 2:50 ч

Най-ниска точка: 81 м

Най-висока точка: 160 м

Изразходвана енергия: 910 kcal