Един неповторим екшън в каньона на Суха река

Каньонът на Суха река е много красив и живописен район, който неслучайно е обявен за природна забележителност. Изпълнен е с голям брой интересни места и има разнообразна флора и фауна. По този туристически маршрут ще откриете изобилие от неповторими места – причудливи скални образувания, запомнящи се гледки, останки от древна крепост, както и множество скални манастири. Един от най-популярните сред тях е Оногурският скален манастир, известен също и като Ергеле пещера или „Шан Кая“. Всичко това, съчетано с невероятната природа в района, прави каньона на Сухата река страхотно място за приключения.

Началната точка на маршрута е малкото селце Оногур, което се намира на 90 км от Варна по пътя Добрич – Силистра. Изходната точка е малко под селото на около 700 – 800 м след една красива селска чешма – “Майчина чешма”.

Там преминаваме на черен път вдясно от главния, който ще ни отведе до стената на Оногурския язовир. Тук, в началото, има малка полянка, на която може да се паркира, но е възможно и да се продължи до язовира. Дотам разстоянието е около 800 м и пеша се стига неусетно по приятен път в подножието на впечатляващи скални масиви.

А тук, при язовирната стена, има голяма поляна и добра сянка, което прави мястото идеално за пикник след разходката. Продължаваме напред, като пресичаме малката рекичка по няколко големи камъка, и се озоваваме до Оногурския язовир. Тук има няколко неща, които трябва да разгледаме. Първо се тръгва надясно и нагоре покрай рекичката по тясна пътечка. Тя ще ни отведе до малка пещера в скалите горе. Оттук се открива красива гледка към язовира и каньона на Сухата река.

Следващото нещо, което трябва да посетим, ако искаме още по-внушителна гледка, е отсрещната скала над язовира. Изкачването до там не е трудно – има ясно видима и удобна пътечка. А горе панорамата е впечатляваща…

Като се насладим на гледките, се връщаме долу и минаваме в подножието на скалния масив покрай язовира. Така, вървейки по пътечката, стигаме до голям триъгълен отвор в скалата. Това е началото на едно уникално място – Оногурския скален манастир. Той представлява дълъг тунел с няколко ниши и отвори, от които навлиза светлина. Дължината му е внушителна – около 30-40 м, и завършва с нещо като скална тераса, на която може да се излезе. А от скалните отвори се вижда язовира и продължението на каньона.

След това маршруът преминава през язовирната стена и продължава по приятен черен път, който се изкачва по отсрещната страна на каньона. Ако се обърнем назад, можем да забележим Оногурския манастир на отсрещната скала и отворите, приличащи на очи. 

Не след дълго достигаме до една реновирана селска чешма, на която можем да се разхладим, и продължаваме напред по пътеката, достигайки най-високата точка на изкачването. Там има поставена табела, която указва посоката на трасето. Следва кратко спускане надолу и отново достигаме долината на Сухата река. Тук има подходящо място за почивка и пикник, на което са изградени маса и пейки.

Напред маршрутът продължава на “дъното” на реката по малко обрасъл черен път. Препоръчително е да сте подходящо облечени, защото напред става доста тревисто. След около 200 -250 м достигаме до скална обител “Тарапаната” – интересен скален манастир на две нива, който отдолу прилича на глава на чудовище. До него се достига по една пътечка, изкачвайки се вляво по скалите. А долу, в подножието на скалния масив, отново има масички с пейки.

Продължаваме нататък по тясната пътечка през буйната трева и след около 800 м откриваме в скалите поредния впечатляващ скален манастир – “Сандъкли маара”. Тази скална обител е на цели три нива, до които се стига по дървени стълби. Най-горната скална килия е най-голяма и просторна. В нея има издълбан церемониален олтар, а през скалния отвор се разкрива цялата прелест на речния каньон.

Нататък туристическият маршрут продължава покрай малка рекичка, а на места – буквално по нейното дъно. Това е през лятото, когато тя е почти пресъхнала, а през другите сезони преминаването става през храсталаците отстрани.

За кратко се преминава през гъст горски участък, който е трудно проходим, и отново се излиза на открито. Последният интересен обект, който ще разгледаме е, скален комплекс – “Гяур евлери”. Той се състои от множество скални килии и ниши, както и скална църква, разположени на няколко места и на различни височини. Някои представляват естествени кухини, а други – ръчно издълбани в скалата помещения. Предполага се, че това е най-големият ранновизантийски скален манастир от V-VІ в.

Ако са ви останали сили, на връщане можете да погледнете и останките на базиликата в средновековна и късноантична крепост “Палматис”. Тя е все още в етап на разкопки. Намира се в северните покрайнини на с. Оногур, вдясно от пътя, по който минахте на идване.

Препоръки:  Много интересен туристически маршрут с малко повече приключенски характер. Най-подходящото време за изпълнение е ранна пролет, преди да е станало много тревисто. Без необходимост от допълнителна екипировка, освен подходящи дрехи през лятото.

Степен на трудност: 4/6

Обща дължина: 5,5 км

Време за изминаване: 2:50 ч

Най-ниска точка: 81 м

Най-висока точка: 160 м

Изразходвана енергия: 910 kcal

* Посочените данни са за движение в едната посока

seaboy

4 Коментара

Jikolinoto

Интересът към скалните манастири около с. Оногур е резонен, но моля, не забравяйте, че целият маршрут е защитена територия. Около Оногур се намират естествени ареали на голяма част от животните и растенията,вписани в Червената книга на България. Така че, не стигайте с колите твърде навътре, не палете огън, не късайте безцелно нацъфтелите билки и не се учудвайте, че тревата е обрасла навсякъде и не са изградени съоръжения за достъп- това просто е незаконно. Пазете природата, докато се наслаждавате на уникалната природа и на въздуха наоколо.

Отговори
Varnamaps

Напълно подкрепяме вашата препоръка! Опазването на природата непокътната трябва да бъде приоритет за всеки.

Отговори
Мария Димитрова

Посетихме този маршрут. Ориентирахме се благодарение на вашия разказ. Добра идея и интересен проект. Лошо изпълнение и никаква подръжка. Табелите се появяват много късно, а до там по налучкване. След табелите тревите са безмилостно неприятни. Благодаря Ви за интересния разказ и напътствията!

Отговори
Varnamaps

Да, определено мястото е уникално красиво. Но е доста тревисто през топлите месеци, поради спецификата на района. А през лятото копривата на места достига човешки ръст! За ваше улеснение при бъдещите ви разходки, можете да си изтеглите предварително GPS трака на маршрута от сайта. Ще откриете, че това невероятно много улеснява намирането на целта, към която сте се насочили.

Отговори

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Comment moderation is enabled. Your comment may take some time to appear.