Уникалната рожба на природните сили е скрита между полегатите хълмове на Източни Родопи. Тя е единствената по рода си вкаменелост, открита в нашата надарена страна.

Красивият район на Момчилград е изпъстрен с многобройни забележителности и притежава изключително богата и древна история. В околността на малкото родопско селище могат да бъдат открити уникални скални светилища, места с необяснима енергия, загадъчни природни творби и още много непозната красота. Това го прави едно от най-привлекателните места за туризъм в нашата страна.

Именно това бе и мястото на нашето следващо приключение из дивната и необятна България. След като се докоснахме до вечния дом на Орфей – светилището край Татул, решихме да открием една малко позната забележителност в околността на село Равен. Загадъчното природно творение бе наречено Вкаменената гора и това бе напълно достатъчно, за да предизвика нашия интерес.

Лесно намерихме отклонението към скалната забележителност благодарение на табелите в центъра на селото. Следваше няколко километрово спускане по тесен асфалтиран път, който плавно потъна в гъста борова гора. Достигнахме и мястото, където трябваше да оставим автомобила и да се впуснем в дебрите на планината. Благодарение на местните жители, мястото бе изключително приятно и добре поддържано. На малката отъпкана полянка край пътя се диплеше един страхотен и уютен заслон, в дворчето на който бликаше извор с изключително пивка вода.

Паркирахме край гостоприемното място и поехме по стръмния горски път, изпълнени с очаквания. Времето бе страхотно, което допълнително повдигаше нашето приключенско настроение. А пътят ни водеше смело напред и скоро ни изведе от прегръдката на гората. Озовахме се на обширно открито пространство, осеяно с някакви интересни руини. Приликата им с останки на крепостни стени беше поразителна. Но историята на това изгубено във времето място бе съвсем различна. Оказа се, че някога тук е имало малко селце, носещо турското име Чичек кьой.

Поехме надолу към близкия речен дол, в който трябваше да се крие и загадъчната Вкаменена гора. Наоколо бе изключително пусто и спокойно – съвсем типично за по-дивите и малко посещавани туристически дестинации. Изключение правеха малкото свободно пасящи крави, които ни гледаха с нескрито любопитство.

Най-после достигнахме малката рекичка и поехме по нейното „игриво“ течение. Някъде тук трябваше да открием и главната цел на днешния маршрут. А тесния каньон, в който попаднахме, ни изненада приятно и надмина нашите очаквания. Допускайки ни в своя уединен и живописен свят, той ни разкри част от своята съкровена красота.

Продължихме под надвисналите скали следвайки малката и почти пресъхнала рекичка. На места пътечката се изкачваше стръмно нагоре, за да заобиколи някои от по-непристъпните участъци на скалистото поречие. Но сега, през летния сезон, то бе почти сухо и бе приятно удоволствие да се разходим по дъното на реката. Преминавайки под високите скали, с лека изненада забелязахме и типичните трапецовидни ниши, изсечени някога от древните жители по тези земи.

Най-после попаднахме в района, където е възникнало това рядко и любопитно природно творение. Оказа се, че наистина това са остатъците на древна гора, станала свидетел на драматичен катаклизъм. Всичко, което се е случило тук, е станало още преди милиони години – в зората на нашата планета. Тогава мощен вулкан изпепелява гъстия и зелен лес, консервирайки го за вечността. Интересното при този феномен е, че всичко се развива в пълноводната по това време река. Благодарение на кремъчните съставки във водата, дърветата постепенно са се вкаменили и това ги е съхранило чак до наши дни…

Както обикновено, след емоциите, които ни донесе Вкаменената гора поискахме да удължим максимално приключението. Решихме да изберем друг път за връщане и да опознаем още от този красив и наситен със забележителности район. Предварително си бяхме подготвили алтернативен маршрут, който преминаваше по високите части на гористия хълм. Затова продължихме напред по скалистото поречие, търсейки пътечката, която да ни изведе от него. Не след дълго я открихме и поехме нагоре към останалата част от днешното странстване…

Пътечката бе тясна и добре проследима, а на някои места – за кратко преминаваше в хлъзгав сипей. Най-накрая излязохме окончателно от дълбоката клисура на реката и пред нас започнаха да се откриват красиви панорамни гледки. Точно в една такава попаднаха някакви изоставени постройки, които веднага привлякоха нашето внимание. За наша радост те бяха на пътя ни и щяхме да ги разгледаме обстойно.

Достигайки до тях обаче, изведнъж се пренесохме в миналия век. Пред нас се разкриха злокобните руини на едно отдавна изчезнало село, носило името Кара чаклар. То, както и близката природна забележителност, бе попаднало в капана на времето. Всичко наоколо бе застинало в една друга епоха, когато някога тук е кипял усилен живот и се е чувала детска глъчка…

Беше време да напуснем това тъжно, но интересно по своему място. Трябваше да се върнем отново в настоящето. Поехме по един стар коларски път, който отново потъна в пустите гори на планината и много скоро ни изведе на познатия участък в началото на маршрута – Чичек кьой. Оставаше ни само да се върнем при автомобила и да отнесем приятните емоции, които събрахме в този прекрасен район. Предстоеше да се докоснем и до още едно мистично място в околността, което щеше да ни заплени завинаги – светилището „Харман кая„…

Препоръки: Маршрутът до Вкаменената гора предлага една приятна и интересна разходка в далечното минало. За продължението към руините на Кара чаклар ще ви е необходимо предварително проучване на района по топографските карти. За ваше улеснение, можете да използвате и приложения по-долу GPS трак на трасето.

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 3/6 до Вкаменената гора

Обща дължина: 2 км до Вкаменената гора

Време за изминаване: 1:30 ч до Вкаменената гора

Най-ниска точка: 300 м

Най-висока точка: 380 м

Изразходвана енергия: 100 kcal

GPS трак: изтегли

* Посочените данни са за движение в едната посока