Мистичното тракийско светилище е едно от най-големите, съществували някога в древността. То е било свещеният храм на голямо и развито антично селище.

Скална забележителност „Глухите камъни“ е едно от най-загадъчните места в България. Обхваща неголям скален масив, разположен в горите на най-източните родопски възвишения. То побира в себе си няколко скални канари, по чийто стени са изсечени множество трапецовидни ниши. Всъщност, до момента са открити цели 459! Те се намират на трудно достъпни места по скалите и предназначението им продължава да разпалва въображението и днес. Това въздействие се допълва и от един много интересен феномен. Тук, между скалите на светилището, ехото не отговаря…

Според учените, изследвали многократно култовия комплекс, съществуват две основни хипотези за неговото създаване. По-правдоподобната твърди, че високите ниши са служили за последен „дом“ на душите на знатните траки. В тях са били полагани урните им, като символичен преход от земята към небето. А второто предположение гласи, че в тези отвори младежите, превърнали се във войни, поставяли дарове в знак на почит към своите божества – Слънцето и Богинята-майка.

След многобройните изследвания в района на „Глухите камъни“ е установено, че светилището е изградено още в Ранножелязната епоха, някъде между 1200 – 500 г. пр. Хр. Открити са множество следи, недвусмислено доказващи, че култовото място е принадлежало към голямо и развито селище, съществувало някога в околността. Със сигурност то е било обитавано и през по-късните векове. Свидетелство за това, дават останките на стари християнски църкви, изградени в местността.

Древното светилище „Глухите камъни“ е разположено в най-източния полегат рид на Източни Родопи, наречено красноречиво „Гората“. Както повечето приказни кътчета на този необятен планински масив, районът е изпълнен с гъста и красива широколистна растителност. В най-високата точка, където главния път от с. Малко градище пресича тази пленително зелена гора, се намира отклонението за тракийския храм. При разклона има подробна информационна табела и е оформен удобен паркинг.

Маршрутът до „Глухите камъни“ продължава по приятен черен път, който предлага лека двукилометрова разходка. Изградените по него множество интересни места, превръщат добре маркираното трасе в една чудесна дестинация за всеки. Някои от тези кътчета осигуряват страхотни условия за пикник и са подходящи за подобаващ завършек на приключението.

Към края на черния път се достига до разклон, който дава началото на един завладяващ кръгов маршрут, прекосяващ древното светилище. Поемайки по лявото отклонение, неусетно пътеката пренася съзнанието в едно друго измерение. Пейзажът, който се разкрива пред сетивата, е изключително мистичен и ментално ви отвежда назад във времето…

Навред е изпълнено с огромни скални блокове, всеки от които крие някаква частица, съхранила се от древната епоха. По всички тях неизменно изпъкват следите на миналото, под формата на многобройни загадъчни ниши, разположени на всевъзможни места. Няколко от тях могат да бъдат открити и в множеството пещери в района на светилището. Техните галерии се намират ниско в основите на скалния венец и тяхното достигане се осъществява по доста стръмна горска пътечка.

Ако поемете по това предизвикателно трасе ще опишете голям полукръг, който в край си отвежда до свещеното сърце на „Глухите камъни“. Най-интересната част на това отклонение, освен мистичната красота наоколо, представлява неголяма проходна пещера. Тя е един своеобразен „тунел“, който изкачва на впечатляваща скална тераса. Освен страхотната панорамна гледка към язовир „Ивайловград“ и тук, по скалите, е изпълнено с загадъчните белези на миналото.

Но, ако не си падате по по-екстремни участъци, подсигурени с въжета, можете да пропуснете тази част от маршрута. Продължавайки напред, горската пътека ще ви отведе до останалите впечатляващи творения, които разкриват магнетичната обаятелност на това специално място. Те са дълбоко скрити сред скалите и безмълвно нашепват за своята богата неолитна история…

Безспорно, съществена роля във функционирането на светилището, а както и използването на района през следващите векове, е централната и най-голяма скална канара. Край нея, на един доста по-късен етап, е построена малка Християнска църква. Това от своя страна показва, че различните религии изповядват почти еднакви нематериални ценности, както и споделят едни и същи сакрални места.

Освен средновековния храм, в основите на канарата е изградена и една неголяма гробница. Но този така обособен духовен център крие още нещо много важно. Горе, на добре заравненото плато на скалния масив, е изсечена огромна щерна за вода, функционираща и до днес. До резервоара водят добре оформени стъпала, старателно вкопани в почти отвесната повърхност на скалата. А от върха гледката е просто зашеметяваща…

Това всъщност е и най-култовата забележителност на „Глухите камъни“. Маршрутът напред има два варианта. Ако вече сте горе, то продължете внимателно покрай скалната щерна. В случай, че сте с малки деца, за които изкачването горе е опасно, има алтернативна и безопасна пътека. Тя се намира малко по-назад и заобикаля последната и най-висока канара. След като двете трасета се слеят, пътеката продължава през гората и не след дълго извежда на отъпкан черен път. Поемайки вдясно, ще достигнете до заслона с информационните табели, намиращ се малко преди светилището.

Ако търсите още малко приключение, добавяйки около 3 км към вашата разходка, то продължете наляво и се насладете на дивите широколистни гори на красивата местност. Маршрутът предоставя кратко и приятно изкачване, което ще ви отведе в подножието на близкия връх Света Марина. Неговата скромна височина е 708 м, но всъщност догоре остават само 140 м денивелация от светилището. Това го прави леко и достъпно предизвикателство за всеки. На неговата най-висока точка някога е съществувала тракийска крепост, от която ясно личат руините на масивните й стени. Освен това, оттук преминава и трасето на популярния местен ултра маратон „Мезек Рън“, по който ще „финиширате“ подобаващо днешната обиколка.

Препоръки: „Глухите камъни“ са едно изключително и неповторимо място, задължително за всеки. Някои от неговите участъци обаче, не са подходящи за малки деца.

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 3/6

Обща дължина: 5 км, 8 км през връх Св. Марина

Време за изминаване: 3:00 ч, 4:00 през връх Св. Марина

Най-ниска точка: 510 м

Най-висока точка: 570 м, 708 м през връх Св. Марина

Изразходвана енергия: 500 kcal

GPS трак: изтегляне