Живописният планински преход обещава едно уникално пътешествие, промъкващо се през най-магичните кътчета в цветната душа на Странджа.

И ето ни на прага на поредното интересно предизвикателство – тур „Странджа“. След като предходната година се насладихме на красивото ни Българско Черноморие – от Дуранкулак до Резово, сега ни предстоеше да се потопим в зелената мантия на Странджа. Пред нас в очакване стояха 190 непознати километра, разпростиращи се от Елхово до Ахтопол, които щяхме да прелетим с нашите предани велосипеди.

Етап: 1 Елхово – Факия

Дългоочакваният ден настъпи…

Началната точка на това обещаващо приключение бе река Тунджа, обгръщаща градския парк на Елхово. Поехме рано сутринта, следвайки слабо натоварените улички на градчето и сравнително бързо напуснахме неговите спокойни предели. Следващият участък от маршрута бе добре отъпкан черен път, който ни бе подготвил малка изненада. Оказа се, че трасето на тур „Странджа“ пресича тясна, но дълбока рекичка, над която нямаше брод. Но, както обикновено се случва при нас, съдбата ни протегна дружелюбно ръка. Защото, точно в този момент, ни изпрати впрегатен „транспорт“. Както се казва в народната мъдрост – оказахме се на точното място, в точното време…

След тези весели премеждия, маршрутът ни постла добре проходими пътища, наситени с просторна красота и „прохладна“ тишина. Преминахме набързо малките закътани селца – Маломирово, Лалково, Ситово и Шарково. От тук напред ни очакваше дълъг чакълен участък, който не бе най-доброто трасе за изминаване с велосипед. След неприятната борба със ситните камъчета излязохме на добре асфалтирания път за село Воден.

Малко преди „водното“ село се намираше едно слабо популярно и загадъчно място – Парорийски манастир. Отбивката до него бе едва 2 км и нямаше как да пропуснем да разгледаме това подземно творение. А то бе, меко казано, впечатляващо. Подобно на скалната църква край село Михалич в Сакар, неговата обител е оформена дълбоко в земята. Но тук, дълбочината на подземната галерия, е повече от внушителна – цели 13 м!

След отклонението до интересната духовна обител направихме кратка почивка в селото, зареждайки „батериите“ за финалната част на деня. Както установихме по-късно, това определено ни беше от полза. Защото участъкът, който ни очакваше напред, се оказа един от най-тревистите до този момент. Може би, това бе причината и следващото селище да носи красноречивото име Горска поляна.

За радост на сетивата, след това малко селце, трасето преминаваше през напълно безлюден почти идиличен асфалтиран участък. Простор, тишина и пъстра пелена – те ни съпровождаха по трасето след с. Момина църква, потапяйки ни неусетно в гористите дебри на любимата Странджа планина. Последните няколко километра за деня бяха истинска наслада за духа! Зеленина, прохлада и обширна речна ливада ни отведоха до последната спирка на този етап – село Факия. Отседнахме в тиха и приятна квартира и със задоволство се върнахме мислено към моментите от деня…

Етап: 2 Факия – Звездец

В разгара на пътешествието…

Настъпи следващият ден от нашето вело приключение по впечатляващото трасе на тур “Странджа“. Предварително знаехме, че днешният участък от маршрута се разпростира почти изцяло по черни пътища, но не очаквахме те да ни разкрият толкова много от скрития чар на зелена Странджа. Изненадите започнаха още с първата част на днешния етап към село Голямо Буково, който ни подари „море“ от вълнисти поля, така нетипични за голяма планина.

След тази безкрайна земеделска шир, неусетно ни погълна жадуваната гориста мантия на Странджа и следвайки нейният вълнист релеф се впуснахме в едно стремоглаво изкачване към Голямобуковския манастир. След преодоляването на тежката „стена“ обаче ни очакваше една изключително приятна изненада. Точно пред портите на духовната обител, съдбата ни направи неочакван подарък. Този път ни изпрати приключенци, точно като нас, които преживяваха красивата мечта. За късмет, те се оказаха съграждани от Морската ни столица. Освен това, за нощувка планираха и нашите места. Това ни донесе много повече емоции и настроение през оставащите споделени дни…

Последвалите няколко километра до село Близнак ни подариха типичната за района горска наслада. Така улисани в промъкване из зелените пътеки неусетно стигнахме добре уреденото селце. За кратко разнообразие, маршрутът ни предложи много спокоен асфалтиран участък, който ни отведе в малкото село Евренозово. Както бяхме планували предварително, щяхме да направим бързо малко отклонение до едно изключително живописно място – екопътека „Пещери и извори на Младежко“, намиращо се недалеч от тук.

За да стигнем напряко до изворите на река Младежка, поехме от центъра на Евренозово по маркирания черен път към местния рибарник. Отне ни около 2 км, за да стигнем най-ниската точка на речния пролом, където оставихме велосипедите и поехме по приятните горски пътеки към съседното възвишение. А точно зад него се разпростираше и причудливия лабиринт на речната екопътека, която бяхме посещавали преди време, в разгара на пролетта. Но за наше разочарование, сега през есента, водата се бе изпарила, а с това и чарът на местността.

Връщайки се обратно на основния маршрут, ни предстояха само още няколко приятни километра до село Звездец. По пътя към него попаднахме и на няколко ценни артефакта от миналото. Последователно, почти до самия асфалтиран път, се натъкнахме на интересния масивен долмен „Меден извор“, както и на величайша римска гробница. Това допълнително обогати днешния етап, с който преполовихме уникалният маршрут на тур „Странджа“.

Етап: 3 Звездец – Кости

Предстоеше най-интересното…

Днес ни очакваха още по-живописни преживявания из дебрите на Странджа. Затова и нямахме търпение да се впуснем отново в приключението. Поехме рано сутринта по асфалтирания път към Петрова нива и вдишахме с пълни гърди свежия въздух на планината. В тази й част гората беше още по-буйна и красива, а сред нейните зелени шубраци бе изпълнено с многообразен живот.

Всъщност, следващите 10 км бяха единственият асфалтиран участък за днес. Малко преди да напуснем изключително приятния горски път достигнахме до едно от най-панорамните места по целия тур. Встрани от пътя, на малка открита полянка, е изградена прекрасна панорамна площадка. От нейната висота се открива приказна гледка към полите на Странджа и „игривите“ меандри на река Велека, криволичещи игриво из планината.

Преди да поемем към дивното поречие на реката, решихме все пак да се отбием за малко и до Петрова нива. Дотам отклонението беше по-малко от 2 км, а изминаването им бе приятно удоволствие. Паметното място бе притихнало в своето историческо величие и обширната му тучна ливада все още бе покрита с роса. Очаквано, в този ранен час, не ни посрещнаха множество туристи, а само няколко дружелюбни четириноги „пазители“.

След това задължително отклонение се впуснахме в едно целодневно „офроуд“ пътешествие. То започна със стремоглаво спускане до руслото на река Младежка, което бе обградено с обширна и почти равна поляна. Точна там, леко встрани от маршрута, се намира и малкия параклис „Св. Богородица“, който вече ни беше познат. Край него блика, типичната за района на планината, кристално чиста и лековита вода.

Следваше да „пребродим“ и неголямата река, за да продължим напред по обещаващото крайречно трасе. Оказа се обаче, че по това време на годината коритото й е пресъхнало и така безпрепятствено достигнехме отдавна изоставените сгради на Тракийския лагер. Поемайки напред по чакъления път, следващ широкото русло, неусетно потънахме в царството на зеленината. Не след дълго зърнахме отблизо и спокойните води на Велека. Типично за китното й поречие, то изобилстваше от буйна неудържима растителност. За наш късмет, съвсем наскоро пътят е бил основно почистен, което ни спести голяма част от неприятните „милувки“ на бодливите малини.

В ранния преди обяд, доволни от приятно изминалите километри, достигнахме и красивата местност Качуля – мястото, където маршрутът на тур „Странджа“ преминава от другата страна на Велека. „Пресичането“ на реката се осъществява през големия асфалтиран мост на главния път към Малко Търново. В същия район, малко след моста, се намира още един от многобройните параклиси на Странджа, при който имаше добре поддържана чешма, „надарена“ с невероятно пивка вода.

Напред трасето продължава през доста по-приятен за изминаване терен, който не изпускаше „от поглед“ голямата река. След около 5 км надолу по течението се намираше и отклонението към митичния извор Индипасха. Въпреки, че го бяхме посещавали преди време, сега отново искахме да се докоснем до неговото затрогващо обаяние. Отбивката към него е само километър и половина, но е скрила няколко доста стръмни участъка. Като награда за усилията – магичното въздействие от мястото, което получаваш, е неизмеримо. Точно това се надяваха да открият и малцината посетители на популярното оброчище – надежда, духовна сила и упование…

След тази необяснима и зареждаща сила, струяща от Индипасха, продължихме отново по поречието на Велека. В оставащите 15 км се носехме плавно „по течението“, наслаждавайки се на природата, скрита из най-закътаното кътче в сърцето на планината. Така, възползвайки се от прохладната сянка край реката, достигнахме крайната точка на днешния преход – село Кости. Оставаше ни само да посетим една от речните забележителности в околността на селището, наречена Райков вир. А, недалеч от тук се спотайваше и друга водна каскада, носеща красноречивото име Казанчето, за която нямаше да ни стигне времето днес.

Етап: 4 Кости – Ахтопол

От уюта на гората до магията на синевата…

Рано призори, точно когато ведрият изгрев озаряваше Странджа, поехме бодро на път. Оставаха ни само 20-ина километра, за да усетим любимия бриз на морето. Решихме да пропуснем познатото ни вече Казанче понеже се очакваше обеден дъжд. Не след дълго се откъснахме и от последната милувка на Велека, прелитайки през спретнатото село Бродилово. Пред нас се извисяваше и последната зелена дипла в полата на планината, която ни предложи дълго и интензивно изкачване. Най-накрая, достигнахме полегатото й плато, където неудобният чакълен път се превъплъти в приятна горска „пъртина“. Някъде там отправихме и последен взор към прелестите на любимата Странджа преди да напуснем този неземен кът.

Спускането от полегатите плещи на планината бе като един безгрижен полет към морския бряг. Най-накрая, пред очите ни, в далечината „изникна“ град Ахтопол. Оставаше ни само да пресечем вилната му зона и през неговите спретнати улички да се „приземим“ на рибарския кей. Тъкмо тогава и времето ни приветства по своему – със ситен ободряващ дъждец. Изпълнени със щастие и радост поехме към родния град. По пътя, мислено, отново преживяхме всички интересни моменти от планинския тур. И единодушно решихме, че искаме пак да се върнем назад…

Препоръки: Тур „Странджа“ е едно страхотно и незабравимо изживяване. Маршрутът е сравнително добре маркиран и е подходящ за пешеходно и велосипедно изминаване. Въпреки това е препоръчително да използвате навигация с приложения по-долу GPS трак.

Познавайки добре буйната зелена красота на Странджа, за осъществяване на прехода избрахме есента. Това ни предложи добре отъпкани пътеки и значително по-сух терен. Въпреки приятните септемврийски температури и сенчестите пътеки в планината, все пак се налагаше използването на слънцезащитен крем.

Тур „Странджа“ е създаден от ТД „Зелена Странджа“. Сърдечни благодарности към тях за страхотната идея, добрата реализация и популяризирането на едни от най-интересните кътчета в нашата страна!

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 4/6

Обща дължина: 187 км

Време за изминаване: индивидуално

Най-ниска точка: 0 м

Най-висока точка: 400 м

Изразходвана енергия: индивидуално

GPS трак: изтегли

* Посочените данни са за движение в едната посока