Очарователното речно творение е едно малко бижу, украсяващо дивите вековни гори на защитена местност Силкосия. Едно от многото неподражаеми места в Странджа планина.

Привлекателното водно произведение се кипри в землището на едно малко село с интересното име Кости. Неговото наименование идва от далечното минало, кореспондиращо с вековната му история. Първите свидетелства за неговото съществуване датира още от далечната 1488 г., когато то е било населено с гърци. След Междусъюзническата война през 1920 г. и попадането на Странджа в територията на Османската империя, местните жители се изселват.

На по-късен етап, привлечени от плодородните земи по поречието на Велека, тук се заселват българи от Източна Тракия. През годините тяхната многобройна численост постепенно се е свила до едва 179 души. Въпреки това, времето е успяло да съхрани част от старото битие на селището. Сега, наред с по-съвременните сгради, все още на места в него могат да се забележат вековните къщи на два ката, като долния представлява обор.

А наоколо край Кости се дипли буйната девствена природа, характерна за уникалния ландшафт на Странджа планина. В нейните зелени обятия се е сгушила и малката водна забележителност – Райков вир. Той се намира само на около 1,5 км от центъра на селото, а черния път до него е лек и приятен. Той поема на север и лъкатуши край неголямата рекичка в околността.

По трасето ще се насладите на спокойствието и тишината, която украсява тази част на нашата страна. Ще преминете и покрай един от многото параклиси, изградени в парк „Странджа“. Той носи името „Св. Елена“ и се намира встрани от пътя. Неговата постройка е много малка и самобитна, което му внася изключителна обаятелност. А, както при повечето храмове в този район, той разполага със собствено аязмо.

Не след дълго, пресичайки рекичката приютяваща Райков вир, ще достигнете и до периферията на най-старата защитена местност в България – Силкосия. Горският резерват е обявен за такъв в далечната 1931 г. и се разполага в компактната територия между селата Кости и Българи. Въпреки неголемите си размери той е изключително богат на редки животински и растителни видове, сред които е и уникалната Странджанска зеленика, която ни дарява с разкошните си лилави цветове през май и юни.

Продължавайки напред, скоро след прекосяването на тесния речен брод, ще достигнете до малкото вирче, спотаило се под дебелата сянка на широколистните дървета в парка. Неговите бистри води са изпълнили неголямо плитко езерце, обградено от буйната дива растителност. А в дъното на тази живописна картина се разстилат нежните струи на едно красиво водопадче.

Неговата скромна височина е около 5 м, а кристална му пелена се спуска по стъпаловидните зелени скали, украсяващи пиедестала на това природно творение. До неговата най-висока точка е лесно да се стигне, поемайки по тясната горска пътечка, намираща се малко по-нагоре. Тя ще ви отведе до мястото, откъдето започва цялата уникална водна пиеса. А накрая можете да се възползвате от приятното място за отдих наблизо, наслаждавайки се на тихия воден шепот на Райковия водоскок.

Препоръки: Маршрутът до Райков вир е една кратка и приятна разходка. В близост до село Кости се намира и друг, още по-впечатляващ водопад, чийто посещение ще ви достави малко повече физическо натоварване. За сметка на това ще успеете да зърнете рядкото храстовидно растение Странджанска зеленика, красящо този наситено зелен район на България. За него можете да прочетете в следната статия – „Казанчето – водопадче, сгушено в царството на Зелениката“.

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 1/6

Обща дължина: 1,6 км

Време за изминаване: 1:30 ч

Най-ниска точка: 40 м

Най-висока точка: 80 м

Изразходвана енергия: 200 kcal

GPS трак: изтегляне

* Посочените данни са за движение в едната посока