Внушителният църковен комплекс е един от малкото подобни светилища в България. Възникнал още в зората на историята, той украсява едно изключително магнетично място.

Духовната обител се помещава в обятията на живописния каньон на Русенски Лом, причудливо изваян от древните меандри на реката. Комплексът обединява в себе си няколко църкви, параклиси и многобройни самостоятелни монашески килии, вкопани в непристъпните скали по поречието. В някои от тях са запазени впечатляващи стенописи и рисунки, чиято художествена стойност е добила световна известност. Не случайно, в далечната 1979 г., те са включени в списъка с културното наследство на Юнеско.

Манастирският комплекс е обособен недалеч от с. Иваново, само на около 18 км от град Русе. До него се стига много лесно, посредством обновеният асфалтиран път от селото, който плавно се спуска в дълбокото поречие на Русенски Лом. В неговият край е изграден удобен паркинг, непосредствено под страховито надвисналите скали на каньона.

Именно в тези внушителни скали е разположена най-популярната духовна обител на целия комплекс – църква „Света Богородица“. До нея водят стръмни циментови стъпала, изградени по стената на масивната канара. Те отвеждат до „задния“ вход на църковната ниша – един тесен процеп в скалите.

За разлика от сега, някога достъпът до църквата се е осъществявал по система от високи дървени стълби, въвеждащи монасите в другия край на помещението. През по-късните векове, когато манастирския комплекс е бил изоставен, този подстъп е бил разрушен постепенно от времето. Така изолирано, светилището е успяло да съхрани своите безценни стенописи от XIV век до наши дни. Едва в началото на 20 век, екип френски изследователи успява да проникне в него, прокопавайки в скалата настоящият му тесен вход, правейки го съвсем лесно достъпен.

Благодарение на това, сега можем да се докоснем с възхищение до древното художествено творчество. По стените на скалната черква могат да бъдат откроени множество рисунки, пресъздаващи различни библейски сцени и събития. Някои от тях изобразяват Тайната вечеря, Страстите Христови, Влизането в Йерусалим, Обесването на Юда и други подобни.

На скалната канара, в близост до църква „Света Богородица“, са обособени и няколко скални ниши. Предполага се, че са били използвани за спални помещения от монасите, служили в християнската обител. Те са разполагали и с едно друго важно място, което за тях е било нещо като „прозорец към света“. То представлява внушителна скална тераса, осигуряваща пряка видимост към останалите части на манастирския комплекс в околността. До нея води така наречената „пътека на старите монаси“, която се движи по ръба на скалата. Тя описва завой през гората и извежда обратно до подножието на скалата, където се намира паркинга.

Останалите светилища от църковния комплекс се намират по отсрещните скали на дивия речен каньон. До тях води добре оформена горска пътека с дължина от около 1,5 км, която започва при дървената беседка край паркинга. Маршрутът към тях пресича Русенски Лом и поема в подножието на непристъпните скали. Самите скални манастири са разположени съвсем близо един до друг, като отклоненията към тях са обозначени с табели. Изсечени са на около 30 метра височина в различни по размер естествени ниши.

По приятната пътечка, на разстояние от около 600 м, последователно ще откриете още пет от добре запазените части на християнския комплекс, разположени в следния ред:

Скална църква „Белберницата“ – Достъпът до нея се осъществява през стръмна горска пътечка. Скалната обител е сравнително просторна и разполага с една обширна ниша. За съжаление времето е успяло да заличи почти всички безценни стенописи в нея. Все пак, други от характерните за светилищата неща са доста добре запазени. В нейното помещение ясно се забелязват няколкото добре оформени ниши, малкият иконостас и т.н. А, на една от стените изниква и най-неочакваният „артефакт“ – древен отпечатък от мида. Това потвърждава теорията, че някога нашите земи са били дъно на Сарматско море.

Параклис „Свети Архангел Михаил“ (Затрупаната) – До скалната обител се достига по висока панорамна стълба. Скалното светилище е доста обширно и добре оформено. То впечатлява със своите изключително добре запазени стенописи. Част от тях са били на външните му стени, което е допринесло за тяхното частично разрушаване. В наши дни, над тях е изграден защитен навес, който ги съхранява от въздействието на природата. За да бъдат запазени древните шедьоври, достъпът до скалната обител е ограничен.

Скална църква „Кръщелнята“ –  За разлика от останалите светилища в комплекса, тази скална обител изпъква със своят силно опушен свод. Основните помещения, които оформят църквата, са няколко обширни ниши, намиращи се на първото й ниво. Всяка от тях има своето конкретно предназначение, отговарящо на нуждите на църковното богослужение. На второто ниво на светилището е разположено и друго важно за духовниците помещение, наречено скрипториум  – помещение за създаване на ръкописи и преписване на църковни книги. До него се стига през тесен овален отвор посредством изсечени с скалата стъпала.

Скална църква „Господев дол“ – Тя носи наименованието на местността, тъй като нейното автентично име не е известно. Достъпът до скалната обител става през невисока метална стълба, която извежда непосредствено пред неговия вход. Той представлява висока естествена ниша – приличаща на овално предверие. А основното помещение на манастира се намира на по-горното ниво и впечатлява с това, че е изключително добре украсено със стенописи. Освен това, красивата скалната обител е известна и с още нещо. Знае се, че наред с монасите, в нейните църковни покои е живял и цар Тертер в последните дни от земното си битие. Достъпът и до тази скалната черква е ограничен.

Скална църква „Свети Тодор“ (Съборената) – Тя е била най-богато украсена от всички светилища в християнския комплекс. Достъпна е през дървено мостче, което въвежда в основното помещение на светилището. В него успешно се е съхранила голяма част от изящните църковни творби. По-навътре е оформено и допълнително помещение, до което се стига по изсечени в скалите стъпала. А от панорамното разположение на скалния манастир се разкрива една магнетична гледка към живописния речен каньон. Там, в неговият център, ясно се откроява скалният нос, където се помещава църква „Света Богородица“. И тук, запазването на красивите и автентични стенописи, налага ограничаване на свободният достъп до скалната обител.

Напред пътеката продължава още малко из каньона, навлизайки навътре в дивите меандри на реката. Релефът на местността запазва своята неподправена красота, която се крие умело сред буйните вековни гори на природен парк „Русенски Лом“.

Препоръки: Живописният каньон, където се намират впечатляващите черкви, е лесно достъпен. А посещението им ще ви предложи кратко и релаксиращо пътешествие във времето. Съвсем наблизо се намират още няколко страхотни места, разположени в други кътчета на Поломието, които си заслужава да разгледате. Това са средновековният град Червен, който е бил един от важните крепостни стожери на Второто българско царство, както и впечатляващите Нисовски скални манастири.

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 2/6

Обща дължина: 2,5 км

Време за изминаване: 2:30 ч

Най-ниска точка: 50 м

Най-висока точка: 100 м

Изразходвана енергия: 200 kcal

GPS трак: изтегляне

* Посочените данни са за движение в едната посока