Древното светилище се извисява над живописния бряг на язовир „Студен кладенец“ и представлява уникална по рода си „архитектурна“ забележителност. Въпреки че носи непретенциозното име Чит кая (Зиданата скала) то определено ще впечатли търсачите на малко познати места. Освен това, пътешествието до него предлага едно интересно и незабравимо изживяване, което илюстрира типичната красота на Източни Родопи.
Чит кая представлява неголям скален масив, оформен от високи и почти отвесни канари. Неговите причудливи и нестандартни форми са толкова многолики, че неволно предизвикват магията на въображението. А природната творба е изключително пъстра и разнообразна, че подарява наслада на всички човешки сетива.




Както повечето проникновени места в околността, това впечатляващо и силно зареждащо място също е станало център на тракийските култови обичаи. Това личи по множеството трапецовидни ниши, изсечени на няколко реда по високите скалните отвеси. А тяхното необяснимо предназначение поражда хипотези и до днес. Според най-разпространената, това са свещени култови места за оставяне на дарове от младите войни в почит към бога Слънце.


За да откриете мистичната красотата на Чит кая трябва да изминете 5-километров пешеходен маршрут, изпъстрен с множество забележителни места и магнетични гледки. Изходната точка към светилището е село Широко поле, разположено източно от град Кърджали. Малкото и модерно селище се разлива на необятния язовирен бряг на „Студен кладенец“ и в подножието на величествения скалист хълм, на който се намират останките на средновековната крепост „Моняк“.


В началната си част трасето представлява стар чакълен път, което позволява част от него да се измине с автомобил. Не след дълго, то преминава в камениста пътека, която навлиза в гористия пояс край язовира и отвежда до едно от най-забележителните места по маршрута. Това е най-дългия въжен мост в България, осигуряващ достъп до почти изчезналите селца Лисиците и Соколско. Този хидроинженерен шедьовър е дълъг цели 260 м и изминаването му е една приятна туристическа атракция.




Стъпвайки на отсрещния бряг на язовир „Студен кладенец“ неминуемо ще се пренесете в съвсем друга реалност. Там, сред старите схлупени къщурки и тесни селски „улички“, времето изглежда спряло в миналия век…




Напускайки Лисиците, пътеката поема по обширна ливада, прорязана от стари полуразрушени огради. Следвайки едва забележимата маркировка, маршрутът поема нагоре по склона на близкото възвишение. Напред става малко по-трудно проходимо, но за сметка на това – красиво. Почти по цялата пътека до Чит кая се откриват невероятни панорамни гледки към Кърджали и язовира край него.


Лутайки се леко из шубраци и животински пътечки, скоро сред дърветата ще се появи и тя – мистичната Чит кая. Високата й канара се издига отвесно и загадъчно, белязана с множество трапецовидни ниши и отвори. Всъщност точно от този масив започва една „безкрайна“ скалиста творба. Тя е надарена с изключително богати форми, дело на причудливото въображение на природата.




Но това, което се разстила пред очите ви, далеч не е всичко от тази древна творба. Малко по-нагоре красотата й става още по-завладяваща. Пътечката, която ще ви отведе до върха на хълма, се вие плавно нагоре и описва широка дъга от източната страна. Тя е малко по-обрасла и трудно проследима, но пък подарява букет от впечатляващи панорамни изненади…




На най-високата част на възвишението все още ясно личат и руините на древната тракийска крепост, изградена край светилището. А то се намира съвсем близо – на югозападната страна на хълма. Въпреки че природата отдавна е успяла да възстанови своята гъста и зелена пелена, сравнително лесно ще достигнете до горната част на скалния култов комплекс.


И накрая, на финала на това своеобразно пътешествие до сътворението на Земята, ще се насладите на най-съкровената и магнетична част на Чит кая. Място, което ревностно крие своята пленителна красота и с нея неусетно ви отнася на край света…




Препоръки: Разходката до Чит кая разкрива една по-малко позната част от красотата на района край Кърджали. Имайте предвид, че теренът след село Лисиците преминава през диви и слабо посещавани пътеки. Поради тази причина е препоръчително да използвате GPS тракът, публикуван в края на статията.
Основни данни за маршрута:
Степен на трудност: 3/6
Обща дължина: 5 км
Време за изминаване: 2:30
Най-ниска точка: 180 м
Най-висока точка: 392 м
Изразходвана енергия: 500 kcal
GPS трак: изтегли
* Посочените данни са за движение в едната посока




