Водната творба краси целогодишно южния подстъп към тавана на Стара планина. А нейната магнетична струя сътворява един от най-големите водопади в нашата страна.

Най-удобният маршрут към Райското пръскало и връх Ботев е малкото планинско градче Калофер. Недалеч от него се намира местност Паниците, която дава началото на маркираната в синьо и добре оформена пътека към първенеца на Стара планина. При началната точка на трасето е обособен импровизиран паркинг, разпростиращ се на равна и обширна ливада.

Пълната дължина на маршрута до Ботев е около 14 км, които се изминават за малко повече от 6 ч. Трасето до него преодолява около 1600 м денивелация и изисква поне базова физическа подготовка. Добър вариант е да се измине първата част от трасето и да се пренощува в хижа „Рай“, сгушена в подножието на скалите, приютяващи зашеметяващото Райско пръскало.

Маршрутът към върха поема от руслото на река Тунджа и започва със стръмно изкачване, което може да ви остави за кратко без дъх. Участъкът представлява един хлъзгав сипей, който за радост е сравнително кратък. След него следва приятен и почти равен терен, който започва постепенно да разкрива магнетичното обаяние на Балкана. А далеч напред изниква характерната и грациозна кула на неговия първенец – връх Ботев.

След открития и полегат участък трасето напред ще ви предложи едно доста по-планинско предизвикателство. Далеч напред започват да изникват скалистите силуети на по-високите планински възвишения. А съвсем наблизо се откроява малък и причудлив скален масив, много приличащ на седло. Той е образуван от трите невисоки върха – Райските Купени. Именно някъде зад тях е сгушена и нашата междинна цел – Райското пръскало.

Маршрутът към красивия водопад заобикаля Купените, като преминава през дълбоките речни клисури на Малка и Голяма Бъзовица. Тези малки дарове на природата се спускат волно по южните склонове на Стара планина и допълнително украсяват този дивен район. Техните кристални и ледено студени води са създали един страхотен и живописен ландшафт, който определено ще ви заплени…

За сметка на продължителното и сравнително плавно спускане, на излизане от речния дол ви очаква едно доста стръмно и натоварващо изкачване. В неговия край ще се озовете недалеч от хижа „Рай“, съвсем близо до най-високата точка на Малкия Купен. Можете да се отбиете за малко до нея, за да се насладите на страхотната панорамна гледка към изминатия вече участък.

Самата хижа е уютно сгушена в зелените поли на Балкана, в подножието на почти отвесен и внушителен скален масив. Атмосферата наоколо е страхотна и изненадващо задушевна, въпреки множеството туристи, гостуващи в нейната спретната постройка. В района е изпълнено с много живот и почти недокосната планинска красота. А в близост се намира и малкия параклис, в който си заслужава да надникнете.

Ако сте планирали да пренощувате в хижа „Рай“ и имате сили за още приключения, можете да завършите приятния ден малко по-нагоре. Точно там се намира и Райското пръскало – едно от магнетичните творения на планината. Изкачването до него ще „усвои“ и последните ви останали сили. Но въпреки това усилието си заслужава. Ще се докоснете до обаянието на един от най-изящните водопади в Стара планина. Със своите внушителни 125 м доскоро той бе смятан за първенец не само в България, а и на Балканите. След последните изследвания обаче Дяволското пръскало се оказва властелинът на водните творения с цели 202 м височина.

Сега остава да се настаните в хижата и да усетите магията на планината. Далеч от суетата и градската шумотевица, да поседнете на външните маси и да вдишате с наслада от чистия въздух. И привечер с приятна компания, да се насладите с чаша вино на романтиката и звездите…

След хижа „Рай“ маршрутът очаквано става значително по-предизвикателен. Веднага след параклиса той поема по скалистите чукари и започва да разкрива изобилие от красиви гледки. Малко след Райското пръскало пътечката за връх Ботев се отклонява и поема рязко нагоре. Тя е обозначена със зелена маркировка и става още по-стръмна. Бъдете внимателни защото, ако пропуснете разклона, ще се озовете на съвсем друго място – в хижа „Васил Левски“!

Малко по-нагоре, за кратко, трасето става доста приятно и измамно лежерно. Навярно дава възможност човек да презареди батериите набързо. И гледайки непристъпните скали отпред, да се запита какво следва. Да, очаква ви „гвоздея на програмата“ – Тарзановата пътека. Името й казва достатъчно. Това е най-стръмния и екстремен участък по маршрута до върха. Пътечката криволичи нагоре по скалния отвес и почти изцяло е обезопасена с метални въжета. Определено ще ви остави без дъх, но за сметка на това ще ви подари достатъчно адреналин…

Най-накрая, далеч напред, ще изникне и кулата на Ботев. При ясно време тя стърчи в далечината и приветства многобройните туристи, устремили се към върха. Трасето към него продължава по обширен и открит скат и предлага изобилие от впечатляващи гледки към ниските дебри на планината. А в това почти последно усилие компания ще ви правят и местните обитатели.

Малко под върха ще откриете една малка планинска чешма, от която блика ледено студена и кристално чиста вода. С удоволствие можете да се освежите, подготвяйки се за поредното усилие. А то представлява последния стръмен участък преди финала. За щастие той не е много дълъг и извежда сравнително бързо до „покрива“ на Стара планина.

Най-горе обикновено е по-хладно и често времето рязко се променя. Там, освен красивата и висока телевизионна кула, на разположение на туристите е и старата хижа „Ботев“, както и малка туристическа спалня, в която можете да се затоплите с чаша кафе или ароматен чай.

Ако приключенията до върха не са ви стигнали, то можете да слезете от него по-алтернативен и малко по-дълъг маршрут. Той поема на север и е обозначен с жълта маркировка. Като цяло прави едно по-плавно спускане и ще ви разкрие част от северните прелести на Стара планина и нейното живописно подножие.

Първата част от алтернативното трасе притежава малко по-стръмен профил, който достига до добре устроения заслон „Маринка“. След това поема на югоизток и прави една приятна и панорамна обиколка в подножието на Ботев. Теренът по пътечката е приятен и предлага леко и приятно спускане от върха. Единствено в края на този маршрут ще ви се наложи да преодолеете кратък, но доста стръмен и хлъзгав участък. Той ще ви изведе в началото на маршрута към хижа „Рай“, малко преди дълбоката речна клисура на Малка Бъзовица.

Можете да вземете глътка въздух на сянка под самотния кемпер, превърнат в импровизирана будка и да се насладите на преживените емоции. А после ви остава само да поемете по обратния път към цивилизацията, отнасяйки приятните спомени в сърцето си…

Препоръки: Маршрутът е с висока степен на трудност и изисква сериозна физическа подготовка. Типично за високите части на планината, горе времето често е променливо и е необходимо да разполагате с връхни дрехи, дъждобран и подходящи обувки.

Първенецът на Стара планина е достъпен сравнително лесно и от Северна България. За този интересен маршрут можете да научите в следната публикация: Връх Ботев – една старопланинска разходка сред облаците.

Степен на трудност: 6/6

Обща дължина: 10 км (8 км от хижа Рай)

Време за изминаване: 6:00 ч (2,5 ч от хижа Рай)

Най-ниска точка: 730 м (1430 м при хижа Рай)

Най-висока точка: 2376 м

Изразходвана енергия: 1300 kcal

GPS трак: изтегляне