Обичаният исполин предлага сериозно, но незабравимо вертикално предизвикателство, което ще ви пренесе във висините на парк „Централен Балкан“.

Най-прекият достъп от Северна България до върха става от красивото градче Априлци, скътано в полите на Балкана. Маршрутът към „покрива“ на Стара планина започва в най-южните покрайнини на кв. Видима. До началната му точка има изграден добре поддържан асфалтиран път, който завършва с два големи паркинга, първият от които е със свободен достъп. От него започва доста стръмна и камениста пътека, която е добре означена и извежда на една обширна и панорамна поляна, съвсем близо до хижа Плевен.

Ако пристигате от далече или нямате солидна физическа подготовка, би било добре да отседнете в хижата, като поемете към върха едва на следващата сутрин. Защото до него ще са ви необходими още около 3 часа и половина, добавени към едночасовото катерене дотук. С други думи, ако решите да го вземете на един дъх, трябва да предвидите около 5 часа преход от паркинга до Ботев (2376 м) и още толкова на обратно, което може да се окаже сериозно предизвикателство.

Старата хижа Плевен ще ви осигури една страхотна вечер сред прохладната и невероятно романтичната тишина на Балкана. Ако случите и ясно време, то тогава ще имате възможност да се насладите на една страхотна вечеря, украсена с възхитителната и величествена гледка на вашата утрешна цел. А тя се издига много, много далеч и изглежда почти недостижима…

Но преди това, в оставащите приятни часове от деня, можете да се разтъпчете в околността, където има какво още да се види. Недалеч от хижата се спотайва голямата пещера Водните дупки. Маршрутът до нея е добре означен със синя маркировка и започва в подножието на близката ски писта. Трасето поема на юг и е изключително приятно. Изключение правят няколко кратки и стръмни участъка, които са подсигурени с метално въже.

Пещера Водните дупки е дълга цели 813 м, а от дълбоките й недра извира ледено студен поток, който влива своите кристални води в река Видима. Нейната галерия не е обезопасена и излъчва особена призрачност, подхранвана от реещите се във въздуха водни пари. Входът към нея е доста просторен и се откроява още от далече на фона на причудливите и загадъчни скални форми в околността.

И така настъпва новият ден – ден в който надявам се приключенията ще са в изобилие. Навън слънцето срамежливо наднича над по-ниските планински възвишения, а първенецът Ботев е някъде там, забулен дълбоко в ниските облаци. Нетърпеливо поемаме по голата сега поляна, която зимата се преобразява в стръмна ски писта. Следваме добре видимата зелена маркировка, наслаждавайки се на дивната природа, присъща за обширната територия на резерват „Северен Джендем“.

Не след дълго излизаме от горския пояс, оставяйки назад натоварващото изкачване поне за малко. Напред разходката продължава по тясната козя пътечка, която описва голяма дъга и неусетно ни доближава до подножието на върха. А наоколо освен магнетичните гледки, които се откриват при ясно време, срещаме и множество живописни планински поточета. Именно от техните кристални води се зараждат местните пръскала, най-известното от които е Дяволското.

Изненадващо, но следва кратък участък, който прави леко спускане, преминавайки по раздиплените поли на планината. Навред изплуват различни призрачни фигури, подхранвайки човешкото въображение с мистика и красота в едно, подсилвано от загадъчно подрънкване на многобройни чанове. А от време на време облачната пелена се надига нежно и ни разкрива предизвикателството, което ни очаква по-нагоре…

И ето, че най-накрая облаците са в краката ни и пред нас се разкрива една природна рисунка, неподвластна на времето. Напред ни чака стръмна и тучна поляна, осеяна със свободно пасящи крави. Полъхва приятен ветрец, а във висините волно се реят множество скални орли, които наблюдават безучастно нашето планинско приключение.

Малко след обширното пасище достигаме до хребета на Стара планина, където се е сгушил красивият заслон „Ботев“. Спираме за глътка въздух и оглеждаме тази необятна идилия. Назад се разгръща едно обширно море от снежно бели облаци, а недалеч напред се межделее кулата на Ботев – нашата така жадувана крайна цел…

Остана и последното усилие, което ни разделя от върха. Някакви си 300 м денивелация за десерт. Трасето, което предстои е силно каменисто, а на места представлява сипей. Съществуват няколко пътеки до горе, които се различават по своята стръмност. Най-полегатата от тях, по която минахме и ние, е маркирана в червено и описва широка дъга по югозападната страна на склона. А морална подкрепа по нея ни оказваше и един любопитен местен обитател…

Най-сетне, след малко над три часа преход, стъпваме на „покрива“ на Стара планина. Тук вятърът се усилва и напомня, че с планината шега не бива. Посреща ни лъчезарното слънце, което грее ведро над най-дългата планинската верига в нашата страна. Горе има множество постройки от времето на социализма. Най-атрактивната от тях е телевизионната кула със своята 77 метрова мачта. Тя е пусната в експлоатация в далечната 1965 г. и покрива с радио сигнал цели 2/3 от територията на България.

В близост до нея се намира старата хижа, която в момента не работи. А малко встрани е и туристическата спалня на Ботев, в която направихме една кратка почивка с ароматно кафе и топъл чай, зареждайки „батериите“. Защото пътят, който ни чакаше на обратно, бе не по-малко дълъг и натоварващ, но пък приключението определено си заслужаваше…

Препоръки: Имайте предвид, че условията на върха често се различават от тези в подножието. Носете си достатъчно провизии, вода и връхни дрехи в раницата.

Маршрутът към връх Ботев от Южна България е също толкова атрактивен. Той преминава покрай един от най-големите водопади в страната – Райското пръскало.

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 6/6

Обща дължина: 10 км (8 км от хижа Плевен)

Време за изминаване: 5:00 ч (3,5 ч от хижа Плевен)

Най-ниска точка: 980 м (1400 м при хижа Плевен)

Изразходвана енергия: 1300 kcal

Най-висока точка: 2376 м

GPS трак: изтегляне

* Посочените данни са за движение в едната посока