Това е една много впечатляваща каскадна забележителност. Със своята височина от 20 м и с интересните си скални форми, тя е страхотно място за разходка. Освен нея, този маршрут ще ви отведе и до още едно скрито бижу край Солник. Това е друг по-малък, но доста симпатичен водопад. Струята му се стича плавно през V-образна скала, в която водите му са прокопавала своя път в течение на хиляди години. А отдолу се е образувало неголямо, но дълбоко езерце, в което плуват „акули“.

За да открия тези малко познати водопади, недалеч от Варна, поех по приятния селски път в южния край на Солник. Още в самото начало на маршрута бях силно впечатлен от красотата на това дивно място. Гледката беше художествена комбинация от обширни зелени поля, а на заден план се извисяваха невисоките склонове на Източна Стара планина. А снимките, които направих, не могат да пресъздадат напълно тази вдъхновяваща картина, но все пак…

След краткият и равен участък, следва приятно спускане надолу през полета със земеделски посеви. В най-ниската си точка, трасето преминава край една реновирана помпена станция и прави лек десен завой. На това място панорама отново беше внушителна, а източните дялове на планината още по-близо.

Напред маршрутът продължи на запад и след около 300 м достигна гората. Тук, малко след далекопровода има У-образен разклон, на който и двете му разклонения отвеждат до красиви места. Първо реших да поема надясно… Последва кратко спускане, което достигна до малка уютна полянка. Тя се оказа идеално място за любителите на хапването сред природата. А долу, в дерето, се бе спотаил един мъничък водопад, който нарекох „малкия“ Скок. Той се оказа викок около 2-3 м и бе изключително спокоен. Въпреки това, неговата водната струя е успяла да издълбае дълбок басейн под него. Погледнат отгоре, приличаше на блато покрито със зелена растителност. Но какво беше изумлението ми, когато стигнах до него… Оказа се, че това е много интересна продълговата скала с формата на език. А с малко повече въображение, можеше да се оприличи и на акула.

След като се насладих на този симпатичен малък бисер се върнах горе при разклона. Сега поех по лявия черен път, където трябваше да намеря „гвоздея“ на програмата. Пътеката се спусна стремоглаво надолу и не след дълго ме изведе до голяма масивна скала. И пред мен се разкри една страхотна и впечатляваща гледка. Озовах се в горната част на водопад Скока, на около 20 м височина. Оказа се, че тук се бе събрала много красота на едно място. Първото нещо, което ми прави впечатление, бе интересната скална преграда, която приличаше на язовирна стена и препречваше реката. А водата преминава през тесен канал и се плъзга стремглаво надолу. Встрани край скалите се виждаше тясна и стръмна пътечка, която бавно ме отведе до долното ниво на водната забележителност. Там гледката, на която попаднах, се оказа още по-зашеметяваща. Водопадът щедро ми разкри всичката си непозната прелест… А вдясно, скалите изпъкваха с интересните си образувания.

След като разгледах и това интересно място, реших да продължа разходката още малко. За тази цел се върнах назад, малко преди да се достигне до помпената станция. Вдясно има една отбивка, която се спуска надолу в южна посока. Ориентирането беше лесно – следвах далекопровода, който се движише успоредно на пътя. След около 1,5 км маршрутът ме изведе до буйната и красива река Двойница. Тя извираше някъде от планината и бе донесла с течението си най-различни скални фрагменти и минерали. По нейните брегове открих много интересни и причудливи каменни късове. Определено, районът предлагаше много възможности за любителите на каньонинга. Те се разстилаха нагоре по течението на реката, където има няколко тесни брода и плитчини, даващи възможност за продължение на приключението…

Запленен от магнетичната красота на този слабо познат район край Солник, реших отново да го посетя. Този път избрах малко по-различен сезон – исках да го видя в малко по-различна „светлина“. Това се случи през месец януари, когато бе достатъчно студено, за да е твърд терена по пътеката край големия водопад. Както и очаквах, разходката до тези водни бисери ми подари отново приятни и много затрогващи моменти сред природата…

На връщане към Варна не пропуснах да посетя и друга интересна забележителност, която се спотайваше между селата Горен Чифлик и Кривини. Това бе едно малко изворче, някъде встрани от пътя, за което бях чувал интересни неща. Спрях автомобила на широкия асфалтиран паркинг пред военния полигон, разположен в най-ниската точка на речната клисура. Повървях малко и пред очите ми изникна доста нестандартна стара чешма. Всъщност, точно край нея бликаше малък ручей, чийто води се плъзгаха изпод скалата. В тях се прокрадваха множество прозрачни мехурчета, бълбукащи романтично. Оказаха се метан, който се възпламеняваше лесно с помощта на запалка. Наистина бе точно както го бяха нарекли – Горящият извор…

Друг красив туристически обект от подобен характер, намиращ се наблизо, е Орлов камък – един много по-буен и също толкова обаятелен водопад, който се намира край с. Горен чифлик.

Препоръки: Лек и приятен маршрут, който е подходящ и за деца с изключение на финалната част – слизането под водопад Скока, което е доста стръмно. В основната си част, трасето се разпростира по открит терен, който може да се измине внимателно и с автомобил.

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 2/6

Обща дължина: 6 км (3 км до водападите)

Време за изминаване: 1:50 ч

Най-ниска точка: 90 м

Най-висока точка: 270 м

Изразходвана енергия: 650 kcal

GPS трак: изтегляне

* Посочените данни са за движение в едната посока, и до достигане на реката