Света Марина е старо езическо светилище, известно на хората още от дълбока древност. Някога то е било най-големия култов център в Югоизточна Тракия.

Малката тайнствена пещера е станала притегателно място за вярващите някъде назад в миналото. В нея са се стичали миряни от близо и далече, от нашата родина та чак до Константинопол. Събирала ги е вярата, че водата от нейното аязмо е лековита. Подобно на легендата за Индипасха, най-разпространеното предание разказва, че чудотворния извор бил случайно открит от местен пастир. Един от неговите волове бил сляп, но оплаквайки очи в стичащите се по стените й водни струйки, той изведнъж прогледнал.

Освен познатия мит, пещерата се свързва основно с почит към лечебната сила на Светицата. Съществува поверието, че светилището притежава необикновената сила да помага на бездетни жени. Вярва се, че в деня на Света Марина – 17 юли, преспиването в близост до малката пещера ще донесе така желаната рожба на младите двойки. Може би с това е свързан и стария обичай наричан „Лефтерски панагир“, който се е провеждал тук в миналото. По време на честването му, младежи и моми от близките села прекарвали нощта, за да се опознаят преди предстоящият си брак.

Пещера Света Марина е дълбоко скрита сред вековните гори на природен парк „Странджа“, щедро обагрени от рядката Зеленика. Чудодейното светилище попада в граничната зона с Република Турция, недалеч от селата Сливарово и Кости. Достъпно е и от двете места, като разстоянията са почти еднакви – приблизително 12-14 км. По-голямата част от маршрута може да се измине и с автомобил. В края на дългия и бавен преход, чакъления път извежда до новата гранична ограда, след което я следва около 1,5 км в южна посока.

След това се поема по приятна горска пътечка, която се спуска плавно в дълбокото дере приютило мистичната забележителност. Култовото светилище е обгърнато в гъста и буйна растителност, така характерна за Странджа планина. Дори и в слънчево време, мястото е леко сумрачно и някак призрачно. Първото нещо, което изплува сред дърветата, е малкият дървен параклис. Както повечето храмове по тези места и в него има малко аязмо.

Пещера Света Марина се намира малко по-надолу, скрита в най-ниската точка на дерето. Нейната малка галерия наднича загадъчно от зелената пазва на гората, обгърната нежно в бръшлян. До нея водят стари дървени стълби, които с течение на времето са започнали да стават отново част от природата. Техните последни стъпала извеждат долу, в тесния каньон на малка рекичка.

Овалната галерия на Света Марина се е оформила причудливо на около три метра височина, в отсрещната скала на канарата. Вътре в нея е изпълнено с особена загадъчност и необяснима мистика. Освен огромния дървен кръст, силно впечатление правят и множеството съдове, поставени на пода. В техните малки обятия, освен многото човешка надежда, се пълни и още нещо. Те с безкрайна търпеливост, събират капчиците лековита вода, струяща от свода на пещерата, за да донесат така жадуваното изцеление за някого…

А в близост до пещерата се спотайва още нещо красиво, което ревностно пази своето екзотично очарование. Това е един малко известен водопад, изливащ бистрите си води на около 300 м надолу по течението на реката. Той се крие в дъното на дълбок горист дол и неговото достигане прибавя още малко към приключенската емоция от маршрута. До него няма оформена пътека, а „трасето“ се движи по ръба на клисурата, премивайки на места през гъсти храсталаци. Но малкото авантюристично предизвикателство определено си заслужава. Защото екзотичната природна творба, която се разкрива на финала, надминава всички очаквания…

Препоръки: За движение в граничната зона е необходимо да се попълни формално уведомление в ГДГП – Малко Търново. В случай, че изминавате последните километри пеша, съществува и малко по-кратък маршрут към Света Марина. Той се отклонява от чакъления път доста преди оградата и ще ви предложи кратко, но наситено с емоции приключение. Алтернативното трасе е изобразено на картата по-долу в зелен цвят. Освен това, препоръчително е да използвате репелент против кърлежи, предвид спецификата на терена.

Заедно с мистичната забележителност, в района на село Кости се намират и два интересни водопада. Единият, с име Райков вир, се намира в покрайнините на селището и е изключително лесно достъпен. А откриването на другия, който се спотайва навътре в гората и носи интересното име Казанчето, е едно приятно предизвикателство.

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 2/6

Обща дължина: 14 км

Време за изминаване: 3:30 ч

Най-ниска точка: 40 м

Най-висока точка: 250 м

Изразходвана енергия: 1200 kcal

GPS трак: изтегляне

* Посочените данни са за движение пеша и в едната посока