Свещената обител е духовно средище на надежда и упование за много хора. Освен това, тя е и единственият действащ скален манастир в пределите на България.

По времето на Второто българско царство, по скалното поречие на Русенски Лом и неговите живописни протоци, са възникнали множество скални светилища. Те са формирали един обширен духовен комплекс, който е бил важен християнски център в тази част на средновековна България. В този обаятелен каньоновиден район наречен Поломието се намират някои от най-впечатляващите древни манастири в нашата страна. Наред с по-малко познатите черкви край Червен и Нисово, безспорно едни от най-впечатляващите от тях са Басарбовският скален манастир и Ивановските скални църкви.

Басарбовската скална обител се намира край едноименното село Басарбово, само на десетина километра южно от Русе. Той е изграден в меките варовикови скали, формиращи красивия и причудлив каньон на Русенски Лом. За манастира е известно, че е посветен на светците Теодор Тирон и Теодор Стратилат. В този период на власт е цар Йоан Александър, а негова съпруга е царица Теодора – дъщеря на влашкия войвода Иванко Басараб. Именно тя става ктитор на манастира, дарявайки земята на баща си, където да бъде изграден той. Това всъщност дава името на светата обител, както и на близкото село Басарбово.

След османското нашествие през ХIV век скалният манастир и останалите монашески килии в околността постепенно запустяват. На малко по-късен етап манастирът се обитава от най-известният монах и вечен игумен на духовната обител – Св. Димитрий Басарбовски, който е бил родом от близкото село. За неговото земно битие споменава самият Паисий Хилендарски в своята „История Славянобългарска“, както и годината на неговото успение – 1685 г. След време мощите му били открити недалеч от скалната обител, край дивият тогава бряг на Русенски Лом. И точно там, над гробът му, започнали да се случват необясними чудеса и изцеления…

След края на Руско-турската война, научавайки за тяхната сила, мощите на светеца били отнесени от руските войници. На път за Русия, преминавайки през Румъния, те се озовали насред бушуващата там чумна епидемия. И когато влезли в Букурещ се случило най-необяснимото чудо – смъртоносната зараза престанала да взима жертви. Местните жители били впечатлени от това свише влияние и успели да уговорят руските генерали да оставят мощите на светеца там – в катедралата „Св. св. Константин и Елена“, където се намират и до днес.

В доста по-близко време, някъде през 1937 г., манастирът е възстановен официално, като там се преселва монах Хрисант. Именно той възражда скалната обител и спомага за нейното духовно процъфтяване. Интересен факт е, че сам оформя своята погребална камера в малка естествена пещера, където след неговото успение са положени тленните му останки.

В настоящият момент Басарбовския скален манастир е красиво облагороден и потънал в изящна зелена градина. В просторният уютен двор, в подножието на скалната обител, се намира и красивата сграда на действащият манастир. А край него има множество приятни места за почивка под дивната сянка на старите широколистни дървета.

До старият манастирски комплекс водят тесни панорамни стъпала, изсечени в меките скали на канарата. Скалната обител е разположена на около  20 м над земята и се състои от няколко обособени части. Вляво, стълбите извеждат до малък параклис и помещението, където преподобният Димитрий Басарбовски е обитавал приживе. То представлява неголяма правоъгълна ниша, на чиято стена е оформено „леглото“ на почетния монах. Вярвайки в чудодейните сили на светеца, много вярващи оставят там своите молитви за изцеление.

3d панорамен изглед

В дясната част на духовния комплекс е изградена впечатляваща църква насред скалите. Край нея се намира и малката естествена кухина, която изпълнява ролята на костница. Там са положени мощите на монах Хрисант – върнал манастира към живот. Благодарение на него, манастирският комплекс функционира и до днес. А сега, всяка година, светата обител чества своя празник на 26 октомври – денят на св. Димитър.

3d панорамен изглед

Районът, в който е сгушен скалния манастир, също има какво интересно да покаже. Той попада в каньона на Русенски Лом и е изключително живописен. Местността ще ви предложи едни добри условия за приятна разходка по поречието на реката. Маршрутът преминава в подножието на скалите и ще ви разкрие една малка част от неповторимото очарование на Поломието.

Поемайки по асфалтирания път от Басарбовския манастир ще преминете покрай местните мини за добив на варовик. След около 2 км трасето ще ви изведе край красива и обширна овощна градина. Там, вдясно, се намира и обраслият черен път, по който можете да преминете от другата страна на реката. Това става по стар железен мост, който ще ви изведе на другия бряг, точно под старата хижа „Алпинист“.

Малката постройка на хижата е „кацнала“ високо в скалите на каньона. Създадена е през миналия век, за да дава подслон на пионерите в скалното катерене в тази част на България. До нея води стръмна горска пътечка, която започва от асфалтирания път и не е особено трудна за преодоляване. А горе, от най-високата точка на скалния венец, се разкрива една впечатляваща магнетична гледка към древното поречие на Русенски Лом.

След хижата, маршрутът поема по асфалтирания път обратно към село Басарбово. По пътя ще преминете покрай множество стари минни галерии, в които също е добиван варовик. Те зеят в основата на скалите и приличат на стари бомбоубежища. Повечето от техните обширни галерии са лесно достъпни. На места в тях все още могат да се открият остатъци от меката скала, която е добивана в тях.

Достигайки до селото трябва да поемете по първата уличка вдясно, за да се спуснете отново в речната низина. Ще се озовете точно срещу Басарбовската духовна обител, което предоставя един по-различен поглед над нея. Напред трасето продължава край полето по проходим черен път и достига до стара промишлена сграда. Там, до нейната северна страна, се крие едно малко мостче, което ще ви преведе от другата страна на реката, малко преди паркинга на скалния манастир.

*Ктитор – почетното наименование на хора, дарили земя за изграждане на манастир, църква или параклис.

Препоръки: Наред с останалите интересни забележителности в района, Поломието е една страхотна дестинация за туризъм. Красивата местност ще предложи на любителите на скалните светилища изобилие от малко популярни места за разходка. Част от тях са Нисовските скални манастири, скалните църкви край с. Иваново и духовните храмове до средновековния град Червен.

Степен на трудност: 2/6

Обща дължина: 4,5 км

Време за изминаване: 3:00 ч

Най-ниска точка: 20 м

Най-висока точка: 30 м

Изразходвана енергия: 300 kcal