Древното светилище е едно от уникалните места, украсяващо района на Източни Родопи. То се крие някъде в отвесните скали, извисяващи се над меандрите на язовир „Кърджали“.
Това култово за траките място е било открито за съвременния свят едва през 1994 г. и то съвсем случайно от местни пастири. Неподозирайки ценността на тази находка, те сметнали интересната ниша за обикновена пещера, но все пак решили да уведомят местен спелеолог. Осъзнавайки истинското предназначение и археологическата стойност на древната светиня, той решава да я запази в дълбока тайна.
Чак след цели 8 години, тази безценна информация става достояние на доц. Румен Овчаров, който проучва мястото и прави шокиращо откритие. Оказва се, че точно по пладне през зимното слънцестоене, в специфичната галерия с форма на утроба, се наблюдава изключително явление. Точно тогава слънчевите лъчи се прокрадват в тесния процеп и плавно навлизат до дъното на пещерата.
Първоначално, този чудодеен ефект изглежда чиста случайност. Но след допълнителните изследвания се оказва, че последните няколко метра от дългата 22 м пещерна галерия са дело на човешка ръка. Освен това, в нейното дъно е намерен малък обособен олтар. Именно до него се плъзга слънчевата светлина, след като премине през тесния процеп, приемайки формата на фалос. Тези важни открития раждат и сензационното прозрение, че това всъщност е описаната в древните хроники мистична Пещера утроба – свещения храм на Богинята Майка, в който се случва символичното оплождане от Бога Слънце.
През годините това величествено тракийско светилище става достояние на по-широка част от любителите и търсачите на древни светини. В отговор на нарасналия туристически интерес, до Утробата се изгражда добре маркирана екопътека, която прави достъпът до нея сравнително лесен и за неопитни приключенци. Маршрутът е наречен с красноречивото име „Райски изглед“, в унисон с приятния горски терен, украсен със страхотни панорамни гледки. Всичко това го превръща в една от задължителните дестинации за разходка в района на град Кърджали.
Този обещаващ туристически маршрут фигурираше и в нашия дълъг списък за приключения по тези мистични и надарени земи. И така, след като опознахме отблизо водопада на Сътворението, Казаните край Равен и бисерите на Звездел, поехме натам…
И ето, днес бе поредният ден, в който преживявахме пълноценно емоциите от „експедиция“ Източни Родопи. Денят бе типично прохладен и приветлив за ранната пролет в ниските дебри на планината. Предстоеше ни да се докоснем до едно от най-загадъчните светилища в този красив район на страната. Мястото, където древните траки са отдавали почит към своите божества…
Свещената пещера се спотайваше, някъде из скалистия рид Илиница, извисяващ се над западните ръкави на язовир „Кърджали“. Отправната точка към Утробата се намираше край самия бряг на един от най-големите изкуствени водоеми в страната и бе добре означено. Поехме с ентусиазъм по стръмната камениста пътечка, която ни предложи приятно интензивен поход с дъх на свеж планински аромат. Изкачването не бе нещо страшно, но се изкушавахме да спираме често, за да усетим цялата магия на този необикновен район…
Не след дълго достигнахме равнинната част на възвишението и разходката започна да ни носи още по-голяма наслада. Горската пътека, по която стъпваха нашите доволни нозе, започваше напълно да оправдава библейското си име. И точно като една символична порта към небесата, пред нас се откри зашеметяващия Райски изглед, разкриващ китните прелестите на планината…
Наистина, това място бе особено въздействащо, но крайната ни цел бе още по-обещаваща. Затова, след кратко съзерцание, поехме по обширното плато към т. нар. от местните „Тангардък кая“ – Гърмящата скала. Да, името звучеше доста странно, но се надявахме да разберем, дали твърденията за произхода му са верни…
По някое време напуснахме сенчестата премяна на гората, като се отклонихме от маркираната пътека. Алтернативното трасе следваше релефа на стръмния склон и ни подаряваше една живописна пространствена творба. И ненадейно, в далечината, пред нас се появи крайната цел на днешното приключение – специфичната скална цепнатина, прорязала Гърмящата скала…
След половин час вече бяхме в подножието на скалите, приютили една от най-ценните реликви на древните траки. Мястото определено бе някак величествено и изпълнено с въздействаща енергия. Надвисналият над главите ни масив на Тангардък кая респектираше с причудливите си форми и внушителни размери. А някъде под тях открихме лесно и входа на мистичното светилище…
Влизайки вътре, определено се почувствахме „нищожни“ и „преходни” пред това невероятно природно и човешко творение. Бяхме прехласнати и впечатлени от неговите мащаби и го съзерцавахме безкрайно. А, атмосферата, която обгръщаше сетивата, бе нетленна и необяснима с думи. Това усещане се допълваше и от магичната акустика в тясната зала на пещерата, караща речта ни да звучи като тътен от небето…
Сега, след като се докоснахме и до това невероятно място, красящо необятната ни Южна България, имахме две възможности за връщане. Едната, естествено бе по обратния път. Но знаехме предварително, че има и по-кратка, но доста стръмна пътека към цивилизацията. Решихме за разнообразие да поемем по нея. Тя бе добре обозначена със синя маркировка и ни преведе покрай няколко заслона. По нея липсваха онези страхотни гледки, но за сметка на това ни спусна бързо до брега на язовира.
Оставаше ни една кратка 3-километрова разходка до автомобила, затваряйки един страхотен кръгов маршрут. Поехме по асфалтирания път, който неотлъчно следваше многобройните извивки на сладководния водоем. Без да очакваме, видяхме още красиви и интересни места, които заслужено ни убедиха, че ще се върнем отново по тези неземни места…
Препоръки: Пътеките до пещера Утробата са сравнително стръмни и няма да са подходящи за изминаване при мокро време. Достъпът до тракийското светилище има два варианта. Краткият маршрут е значително по-стръмен и не предлага красивите панорамни гледки, които се откриват при дългия, наречен неслучайно „Райски изглед“.
Основни данни за маршрута:
Степен на трудност: 3/6
Обща дължина: 10 км кръгов маршрут (2 км кратък маршрут)
Време за изминаване: 4:00 ч
Най-ниска точка: 330 м
Най-висока точка: 700 м
Изразходвана енергия: 900 kcal
GPS трак: изтегли
