Старото съоръжение е дълбоко скрито сред гъстите Странджански гори, прегърнали граничната Резовска река. Някога величествената конструкция е била важна връзка с Турция.

Вълчанов мост е една от малкото явни следи, останали след бележития живот на Вълчан Войвода. Страховитият български хайдутин е известен повече с митовете за несметните си богатства, скрити на всевъзможни места. За тях се носят много легенди, водещи до различни точки на страната. Една от най-известните се намира в източна България и носи „непотребното“ име Ярамаз кая.

Покрай тези предания, голяма част от битието на легендарния български родолюбец остава непознато. Едно от популярните предания е, че именно с тези богатства е възнамерявал да откупи свободата на България. Това се случва през далечната 1812 г, когато той се свързва с царя на Русия – Александър I. Вълчан Войвода предлага да покрие всички разходи за евентуална освободителна война срещу Турция. Договорката е била успешно осъществена, но в този момент Наполеон обявява война на руската държава и планът за жалост не се осъществява.

Друга страница от богатия живот на именития хайдутин е неговата ненадмината щедрост и благодеятелност. Малко известен факт е, че с част от справедливо заграбените пари, той е подпомагал възстановяването и изграждането на множество манастири и училища, разрушени от турските поробители. А в други случаи е оказвал помощ и подкрепа за обучение на видни българи в чужбина, за да насърчи благоденствието на България.

Но едно от най-любопитните неща, които са сътворени от неговата щедрост, е малко познатия мост край Малко Търново, свързвал някога родината ни с Турция. Предвид разрастваща се търговия между населението от двете страни на буйната Резовска река, той сам организира и заплаща изграждането на мащабното за времето си съоръжение. Първоначално сухопътната връзка е изградена от дърво, под наставлението на виден търновски майстор. Смята се, че Вълчан Войвода лично е участвал в строежа на моста, предрешен като дюлгерин.

За жалост, на малко по-късен етап, автентичния мост е отнесен от придошлата река. В почит към делото на родолюбивия хайдутин е изграден нов и значително по-масивен. Той е бил оформен с три големи и впечатляващи арки, образуващи обща дължина над 30 м. В по-ново време, някъде около 40-те години на миналия век, това красиво съоръжение е почти унищожено. Тогава, още в зората на социализма, връзката между България и капиталистическа Турция е целенасочено прекъсната.

В днешно време първоначално изградените основи на Вълчанов мост се намират под равнището на реката. За разлика от тях, останките от неговия наследник все още могат да бъдат разгледани. Те се намират на около 8 км южно от Малко Търново, непосредствено зад граничната линия. Тяхното достигане се осъществява по недобър чакълен път, пресичащ стария граничен кльон. Достъпът до тази зона е с уведомителен режим, което изисква попълването на заявление и насрочване на час за посещение в ГДГП „Малко Търново“.

Първите 3 км от маршрута към Вълчанов мост могат да бъдат изминати и с лек автомобил. След това пътят е в лошо състояние и е препоръчително да се измине пеша. Въпреки, че останалата част от маршрута се изминава ходейки, той е изключително приятен и разкрива не малка част от дивната красота на Странджа планина. Там, в нейните зелени гори, е изпълнено с разнообразен живот. Наоколо цари поразителна тишина, единствено украсена от звучния пой на птичките в горите и шума на реките.

Във финалния участък на трасето, пътят прави полегато спускане, следвайки плавните извивки на малък поток. Освен многобройните малки водни прагове, сред буйната вековна гора се спотайва още един много стар мост. Той притежава същата характерна визия и е в идеално състояние. Намира се край малката сграда на помпена станция и маршрутът към Резовска река минава точно през него.

Достигайки в близост до граничната река, малко преди Вълчанов мост, пред вас ще изникне масивната защитна ограда. С любезното съдействие на служителите от Гранична полиция, достъпът до вековното съоръжение става възможен. До него се стига по обрасла пътечка, извеждаща непосредствено до речното корито. А там, сред дърветата, величествено се издигат останките на някогашния мост. По-голямата част от него е безвъзвратно изгубена, но все пак тази важна страница от нашата история е успяла да се съхрани и до днес…

Препоръки: Движението в пограничната зона изисква подаване на формално уведомление в ГДГП „Малко Търново“. Допълнително е необходимо да се направи и предварително съгласуване за деня и часа на посещението до съоръжението. Трасето до Вълчанов мост не е трудно, като част от него може да бъде измината и с лек автомобил.

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 2/6

Обща дължина: 8 км (от които 3 км с автомобил)

Време за изминаване: 2:00 ч

Най-ниска точка: 260 м

Най-висока точка: 390 м

Изразходвана енергия: 300 kcal

GPS трак: изтегли

* Посочените данни са за движение в едната посока