В България има много места, които са обгърнати в мистерия и легенди. Те стимулират въображението и мотивират авантюристите да поемат в неизвестното…

Загадъчно скално образувание Ярамаз кая се намира в ниските дялове на Източна Стара планина. В превод, турското му наименование означава „Непотребната скала“, което незаслужено омаловажава неговата необикновена харизма. Най-близкото населено място, от което може да се стигне до него, е малкото село Булаир (община Долни чифлик). То е населено с предимно мюсюлманско население, занимаващо се основно с животновъдство и земеделие.

Причудливата скала отстои на около 7 км в западна посока от селото, а част от маршрута дотам, представлява трудно проходим черен път. Желателно е да оставите автомобила си непосредствено след излизане от селището и нататък да продължите пеша. Трасето ще ви преведе през няколко плитки дерета, прорязани от малки плитки поточета. А местността наоколо е доста живописна, изпъстрена с многобройни пасища, в които спокойно пасат стада от крави.

Към края на лесната част от приключението, на един остър десен завой, пред вас ще се открие магнетичната красота на Ярамаз кая. Нейните овални форми се разстилат плавно по отсрещния хълм и респектират със своята трудна достъпност. А напред, малко по-надолу, трасето преминава край стара селска чешма, след което стига до подножието на масивна впечатляваща канара. Точно там, маршрутът се отклонява вляво и продължава по доста обрасъл път. Следва едно много стръмно спускане, което ще ви изведе в дивата клисура на река Елешница.

Необходимо е да пресечете реката и да продължите напред през гората. Трасето отново става добре проходимо и продължава към най-западната част на Непотребната скала, където тя е сравнително лесна за изкачване. След около километър отново трябва да се отклоните от отъпкания път и да поемете по дясното отклонение, което на места е доста обрасло. По него неусетно ще се озовете в подножието на скалното образувание. И там започва същинското приключение…

Преминавайки през дърветата, ще достигнете до подножието на „скалния сфинкс“, който ви гледа страховито от най-високата точка в тази част на хълма. А изкачването към него не е толкова трудно, следвайки зигзагообразните „коридори“, оформили се между причудливите скали. Така, след натоварващото катерене, ще се озовете зад една от най-мистичните скалисти фигури наоколо.

Напред трасето става по-леко и приятно, пресичайки гората в източна посока. То се движи по хребета, следвайки релефа на скалистото възвишение. Преминавайки през една плитка седловина, ще достигнете и до най-високата част на хълма, обгърнал неповторимата Ярамаз кая. Той е с височина от 413 м, а от него се открива една страхотна и обширна гледка към планинският ландшафт на района.

Малко по-нататък, за кратко, отново се навлиза в гората, където се откриват и други красиви образувания. Те се намират от северната страна на хребета и предизвикват възхищение от щедрата фантазия на природата. А непосредствено след тях ще достигнете до едно удобно място, през което да излезете на нещо, като своеобразна панорамна площадка, обградена от нагънатите форми на скалния феномен.

Именно тук някъде в района, според старите поверия, славният Вълчан войвода е скрил част от богатата си плячка. Легендата предава и неговите категорични думи: „Съкровището ми ще открие само този, който е по-умен от мене“. Дали този мит е верен, няма как да знаем със сигурност. Но нещо друго е ясно съвсем отчетливо. А то е, че това мистично място е необикновено и притежава голяма енергийна сила. Свидетелство за това са многобройните изсечени щерни, канали и белези, характерни за тракийските светилища. Подобни издялани форми, оставени от древните обитатели, могат да се забележат и на друга скална забележителност  – Софрата.

Силно впечатление правят и плитките дупки, издълбани край овалните отвори в скалите. Оказва се, че тяхната позиция съвсем не е случайна. Те съвпадат идеално с географските посоки на света. Освен това, наоколо се забелязват и доста загадъчни символи, някои от които почти заличени от времето. Дали пък именно те не са част от знаците, оставени от страховития хайдутин, насочващи към скритото му имане? Може би някой ден ще разберем това…

В края на приключението, остава да се спуснете от „терасата“ надолу, възползвайки се от обраслите с растителност улеи между овалните скали. Следвайки най-удобният маршрут, който слиза в югозападна посока, ще достигнете гората. Там трябва да откриете едва видимата пътечка, извеждаща до вече познатият ви на идване черен път. А, ако искате още малко екшън, то можете да продължите по билото на изток. Там, според информация от местните, съществувала стръмна и трудно проследима пътека, която ще ви изведе в подножието на възвишението, непосредствено до чешма „Ярамаз кая“.

*Щерна – ниша, отвор или канал, служещ за събиране на дъждовна вода.

Препоръки: Маршрутът до скалния феномен е с подчертан приключенски характер. На места той преминава по неотъпкани и диви места, което предполага използване на навигация с приложения GPS трак. Имайте предвид, че през топлите месеци, районът в околността на светилището е твърде обрасъл. А недалеч от с. Булаир се намира и друго интересно образувание, което бихте могли да посетите. Това са впечатляващите Добровански скални гъби.

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 5/6

Обща дължина: 18 км

Време за изминаване: 5:00 ч

Най-ниска точка: 140 м

Най-висока точка: 413 м

Изразходвана енергия: 1700 kcal

GPS трак: изтегляне