Екопътека „Веселиново“ – по нещичко за всеки вкус

Страхотен туристически маршрут с богато разнообразие от забележителности – два красиви водопада, интересна пещера, тракийско култово светилище, и още…

Изходната точка на екопътеката е на прага на Ришкия проход, малко след с. Веселиново (на 120 км от Варна). Отбивката е обозначена с големи указателни табели, а трасето представлява селски каменист път. Първите няколко километра преминават по обширно земеделско поле, което се разпростира до източните дялове на Стара планина.

След около 3,5 км се навлиза в гората, и малко след това ще се озовете при първата интересна забележителност – водопад Скока. До него се стига по стръмна горска пътека, която е подсигурена с дървен парапет. Тя ви отвежда в подножието на голяма отвесна скала, от чиѝто връх плавно се спуска водната струя на водопада. Характерното за него е, че не е с постоянен дебит. Появява се след обилен дъжд, или в ранна пролет, когато настъпи обилното снеготопене. А мястото наоколо е не по-малко интересно. Под скалата има огромна кухина, а високо над земята, се е оформила загадъчна  ниша.

Ако искате да усетите красотата и от друга гледна точка, ще е необходимо да откриете „тайният“ път на водата. Това става на място, което се намира нагоре по основния маршрут. След около 200 м ще достигнете до малка поляна край пътя, идеална за паркинг, ако сте с автомобил.  Тук има открито пространство, предоставящо много приятна гледка към съседните възвишения. А вдясно от него ще видите отъпкана  пътечка, която ще ви отведе там, откъдето започва всичко – на скалата над водопада…

Следващото атрактивно място по Веселиновската екопътека е пещера Сарая, и красивата речна клисура около нея. Тя се намира малко по-напред, вдясно от пътя. Пътечката до нея има два „варианта“, след като навлезе в гората. Едната се движи под скалите, а другата край реката, което я прави по-живописна. По нея ще се натъкнете на малко, симпатично водопадче, което има поразителна прилика със Совата.  А нагоре, в основата на скалния масив, ще откриете входа на пещерата. Той се намира малко над земята, а качването става по дървена стълба. Горе ще се озовете в тесен коридор, с триъгълен профил и гладък под, който навлиза около 25-30 м навътре в скалата. А в галерията живеят множество прилепи, които притеснено се шмугват по цепнатините.

След Сарая, маршрутът ви отвежда до поредното природно творение в района – водопад Малкият Скок. До него се стига по горска пътека, но този път с леко изкачване. Тя ще ви изведе край неголяма канара, от която, водата прави своя грациозен „скок“. Слизането до долу обаче е предизвикателство, тъй като е доста стръмно. Можете да минете и под скалата, което ще ви предостави още емоции. А усилието си заслужава, защото ще можете да „почувствате“ водопада, чрез неговата водна пелена…

След природните забележителности по тази екопътека, идва ред и на последното  творение, което за разлика от досегашните, е сътворено от човешка ръка. Това е култовото тракийско светилище „Софрата“. То се намира на около 3 км напред по трасето, и е крайната точка на нашето пътешествие. Преди да стигнете до финала обаче, ще минете покрай едно страхотно място за пикник. Можете да се възползвате от неговите удобства след края на разходката. А те не са никак малко – красива полянка, на която е изграден заслон с маси и пейки, както и масивно барбекю. И за да е пълна картинката – от другата страна на пътя има горска чешма.

Но да не губим време, а да се отправим към скалния храм, до който се достига по пътечката, започваща от бивака. Минава се по симпатично дървено мостче и се продължава напред през гората.

И най-изненадващо, ще се озовете на голямо открито пространство сред дърветата. А въпреки, че знаете какво да очаквате, определено гледката ще ви впечатли. Пред вас ще изникне огромна хоризонтална скала, с обли и плавни форми, и диаметър от около 30-35 м. В средната ѝ част е издълбан огромен олтар във формата на трапец, който има стъпаловиден „под“. На много места наоколо, могат да се забележат изсечени канали и жлебове. А най-мистичните следи от култовото предназначение на това място, могат да се открият в най-висока му част. При внимателно разглеждане на повърхността, ще забележите няколко вдлъбнатини с кръгла форма, и с дупки близо до центровете им. Наподобяват легла за поставяне на чинии, откъдето се предполага, че е възникнало наименованието на комплекса.

И след ползотворната разходка, остана единствено да сложите скарата…

Препоръки: Трасето е с чакълена основа, което позволява да се измине с автомобил дори и в мокро време. На места обаче, има и по-големи неравности. Имайте предвид, че непосредствено след дъжд, пътечките към водопадите ще са кални и доста хлъзгави.

Степен на трудност: 2/6

Обща дължина: 8,5 км

Време за изминаване: 2:50 ч

Най-ниска точка: 166 м

Най-висока точка: 405 м

Изразходвана енергия: 650 kcal

* Посочените данни са за движение в едната посока