Една неспоменавана реалност, олицетворяваща порядките на Социализма. Епоха, в която смелостта да мислиш различно е белязвана с клеймото на престъпник…

Началото на този политико-икономически период, изписал томове червени страници в нашата история, настъпва през далечната 1944 г. Тогава, през вечерта на 8-ми срещу 9-ти септември, се извършва държавен преврат, който тласка България в руската сфера на влияние. Властта в страната е насилствено завзета от така наречената коалиция „Отечествен фронт“ и страната ни се трансформира от Царство България в Народна Република България. След това „народно въстание“ настъпват дълги години на Социалистическо управление – дни на равенство, просперитет и мащабен строителен прогрес…

Успоредно с тези безспорно положителни придобивки на Социализма изниква една съвсем различна паралелна реалност. Тя олицетворява тайното създаване на десетки концентрационни лагери, наречени от новата власт с непретенциозното име „ТВО“ – трудово възпитателни общежития. Всъщност, това са все секретни места за дългосрочна изолация на противниците на държавния апарат: бившите царски офицери, много индустриалци, опозиционери, свещеници, лекари, спортисти и обикновени хора – несъгласни с комунистическите идеали. Всички те са понесли теглото на едно „углавно“ престъпление, заради което са наричани назидателно „врагове на народа“…

За изграждането на тези репресивни съоръжения обикновено са избирани подходящи отдалечени райони, намиращи се извън погледа на хората. Точно такова е и най-големият български остров по река Дунав, носещ интересното име Персин. Той е разположен край Белене и по онова време само малка част от него е била използвана – предимно за земеделски цели. Не така са стояли нещата с неговата източна половина, която е представлявала дива мочурлива територия. Едно изолирано място, почти недостъпно и потънало в забрава. Място, естествено подсигурено от нежелано любопитство и възможности за бягство…

Точно там започва дългата и тъжна история на концентрационния лагер, който функционира от 1949 г. чак до 1987 г., затворен малко преди падането от власт на тоталитарния режим. Това го прави най-дълго просъществувалия секретен обект за политически терор, като за този период през него са преминали близо 15000 лагеристи. В това число влизат и насилствено изолираните в женското отделение, първоначално създадено на съседното малко островче Щуреца. Заедно с това, на територията на лагера, е било обособено и младежко крило, „приютило“ близо 1000 подрастващи. Всички те, наказани заради различни „тежки провинения“, като слушане на западна музика, носещи бунтарски прически или просто облечени с дънки…

Началните години от съществуването на концлагер „Белене“ са били истинско изпитание за неговите злощастни обитатели. В този период основните задължения, които са запълвали еднотипните им мрачни дни, съставляват работа по изграждане на базовата инфраструктура на лагера и безкрайната брегоукрепителна дейност. А след тежкият и непосилен ден, са нощували в набързо изградени дървени бараки и землянки, с неприятното „съжителство“ на рояци гладни комари. По този къртовски начин, изцяло с ръчен труд, изолираните са оформили мащабна дига с височина между 3 и 6 м и обща дължина от цели 28 км. За всичко това, ежедневно са получавали минималната за оцеляване дажба от храна – две супи и 360 гр. сух хляб. Този своеобразен геноцид намира потвърждение в автентичен разказ от преживяното: „През първите седмици от пребиваването ни в лагера изядохме всичко живо в обширния му периметър“…

В края на 50-те години за кратко лагерът прекъсва дейността си и тоталитарната власт изгаря всичко, за да заличи следите от репресивната си дейност. Но за жалост, още през 1959 г. концлагерът започва отново да функционира и то с пълна сила. Изградени са няколко масивни постройки, които да поемат нарастващия брой политически „противници“ на комунистическия режим. Освен спалните помещения, се появяват и още няколко по-малки сгради – столова, склад за ръчните инструменти и други спомагателни помещения. Въпреки увеличеният си капацитет, поправителното „общежитие“ бързо се препълва, а условията в него остават все така примитивни и жестоки за още много години…

Във финалният си период на съществуване, трудовият лагер „Белене“ става мъчителен дом и за много български турци, по време на така наречения „Възродителен процес“. Но най-накрая настъпва 1987 г. – тоталитарната машина започва да скърца, а малко след това пада от власт. Така приключва и дейността на това нечовешко творение, отнело почти всичко от живота на много невинни. А за жалост, на някои от тях и останалото…

В наши дни остров Персин е „изтрил“ част от тягостната си слава. Сега отново е настъпила буйна и китна идилия, а мястото кипи от живот и хармония. Неговите живителни влажни зони са станали дом на изключително разнообразна флора и фауна. За да бъдат настоящите условия още по-благоприятни, през годините са изградени няколко шлюзови съоръжения, които поддържат този див микроклимат зелен и гостоприемен за многобройните животински популации. Това е и част от мероприятията, спомогнали това красиво място, както и съседните по-малки острови край него, да бъдат обособени в голяма защитена територия, наречена „Персина“.

Но някъде там, сред тази необуздана растителност, се спотайва една горчива страница от миналото на острова. Тя си стои самотна и почти забравена, застинала край брега на малкият тих водоем, носещ злокобното име „Мъртвото блато“. За радост, усилията на времето да „изкупи“ прегрешенията на старата власт са успешни. През последните десетилетия природата неусетно е заличила голяма част от „раните“ на отминалата комунистическа епоха. Но въпреки това, тягостната истина продължава да наднича мрачно от гората…

Защото там, край малкото блато, старите постройки на лагера си стоят все така сиво и натъжено. А вътре, в техните порутени и мрачни коридори, все още се носи споменът на отминалото време. Тази пропита с тъга атмосфера се подсилва и от многобройните човешки истории, изобразени по стените. Всичко това кара съзнанието да се пренесе неусетно в една отминала реалност. Времена, в които да мислиш различно, безвъзвратно те е превръщало във „враг на народа“…

За да не остане този горчив „урок“ изгубен във времето, с преразказването му са се заели няколко местни жители, приели това за свое призвание. Благодарение на техните неспирни усилия, тази скрита част от нашата история излиза наяве. С цел популяризиране на своята обществена дейност, те са основали фондацията „Остров Белене“, чрез която планират изграждането на парк-мемориал в района на трудовия лагер. Освен това, за да направят това паметно място достъпно за посещения, те поетапно възстановяват западналата му инфраструктура. Благодарение на което, ежегодно в бившия концлагер се провежда и национално поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим. Това дава възможност на много хора – близки и приятели на репресираните, да се върнат назад във времето, докосвайки се до тяхната злочеста съдба…

Препоръки: И в наши дни на остров „Персин“ функционира затвор за криминално проявени, който е бил създаден в миналото като прикритие на съществуването на концлагер „Белене“. Поради това достъпът до мястото е с пропускателен режим. Разрешително за посещение се издава от община Белене или Министерството на Правосъдието. Можете да се обърнете и към фондацията „Остров Белене“, от където ще ви окажат пълно съдействие за достъп, развеждане и изчерпателна информация за трудовия лагер – телефон за връзка 0887 426704.

Основни данни за концлагер „Белене“:

Период на функциониране: 1949 – 1987 г.

Площ на лагера: 110 декара

Приблизителен брой изолирани: 15000 души

Най-малкия затворник: дете на 12 г.

Дневна работна норма: 3 куб. м. насип

Дневна хранителна дажба: 360 гр. хляб и 2 супи