Разположени в уникални и диви местности, изсечени в непрестъпни скали, духовните светилища са осигурявали самота и уединение на монасите исихасти в древността.

Скалните манастири са изградени още през XII-XIV век по южните склонове на Шуменското плато. Най-популярният от тях е Калугерска пещера, по-известен като Ханкрумовски манастир. В близост до него се намира още един, не по-малко впечатляващ, който носи непретенциозното име „Килията“. И двата се намират в отвесните склонове над селата Троица и Хан Крум. Най-прекият път към древните светилища е откъм второто село. Трасето представлява отъпкан черен път, който извежда в подножието на величествените скали. Там има удобно място за паркиране, както и един много добър заслон с интересното име „Запетайката“. А, ако искате да разберете защо са го кръстили така, просто погледнете към висините…

Трасето към древните забележителности продължава нагоре и в началото си е доста стръмно. В края на изкачването се достига до разклон, на който има указателни табели. За Ханкрумовския манастир се поема по най-дясното отклонение. То преминава в тясна горска пътека, която ви отвежда под скалния венец. Наоколо природата е удивително дива и красива, въпреки популярността на тази страхотна дестинация.

А в края на пътеката, най-накрая ще усетите мистиката на това уникално място. Пред вас ще изникнат изсечените стълби, които ще ви въведат в покоите на светата обител. Те преминават през старателно изсечен и извит процеп, който достига до входната килия. Там се обърнете назад за да поемете с всичките си сетива магнетичната енергия, струяща наоколо…

В скалния манастир има ясно обособени три обширни помещения, педантично издълбани във варовиковата скала. В миналото, на пода на входното, е имало изграден дървен под, за което свидетелстват симетричните жлебове от двете страни на прохода. Лявото отделение е било монашеската обител, осветявана от два овални отвора. Невероятната гледка осигурявана от тях, е давала малко разнообразие на отшелниците, чийто живот е бил отдаден единствено на богослужение. А функцията на църква е изпълнявала дясната ниша, в която са изсечени няколко олтара, където са се съхранявали древните светини.

Към духовната обител принадлежи и една отделна ниша, изсечена в скалите на около 200 м източно. До нея се достига по козя пътечка, по която ще откриете още интересни неща. Килията е със скромни размери и се намира на неголяма скална тераса, от която се разкрива невероятната красота, разпростираща се под Шуменското плато.

Другият скален манастир известен като „Килията“ се намира на западния хълм, надвиснал над Калугеровия боаз. Маршрутът към него е около 1,5 км и започва при разклона с отклонението за Ханкрумовския манастир. Табелите там, ще ви насочат лесно в правилната посока. Трасето представлява приятен черен път, който малко по-напред прави отклонение вляво и ви извежда на най-високата част на платото. След няколко открити участъка, които са леко обрасли, ще достигнете до отклонението към скалната църква. А то е една тясна горска пътечка от лявата страна на пътя, отвеждаща в основата на скалния венец.

Вървейки по нея, изведнъж сред дивата дъбова гора, пред вас ще изникне голяма канара. Първоначално вниманието ви ще бъде привлечено от малката ниша в нейната масивна основа. Но истинската красота се крие малко по-напред. Тя се е спотаила зад тесния процеп, който някога е прорязал скалата. Преминавайки по дървената стълба и изсечените стъпала ще се озовете в едно от най-изящно оформените светилища, които някога сте посещавали.

Скална църква „Килията“ е шедьовър на този вид древна архитектура. Тя се състои от четири перфектно оформени помещения, образуващи почти идеален квадрат. Най-силно впечатление прави църковната ниша с нейните изваяни олтари и техните красиво оформените абсиди. Освен това със своите размери от 12х3,5 м, тя представлява най-обширната ниша с подобно предназначение по Шуменското плато. А за разлика от Ханкрумовския манастир, тук, в средното отделение, има обособени няколко погребални камери.

Интересните места в околността не се изчерпват само с тези светилища. На около 1,5 км западно има още една туристическа забележителност, която си заслужава да бъде посетена. Това е природното образувание Момина скала, представляващо огромна канара с височина около 15 м. По него на различни нива са изградени монашески килии, до които в миналото се е достигало чрез система от дървени стълби. А на върха на скалата, както и около нея, са открити следи от каменни постройки. Но най-интересната и достъпна част, е малката скална църква от западната ѝ страна.

Интересното име на мястото идва от стара легенда за млада девойка, дъщеря на местен владетел, която се е хвърлила от високата скала за да не попадне в ръцете на турските поробители. А съвсем наблизо, само на около 30 м южно, се намира още едно древно светилище. То е обособено върху неголяма скална площадка, където все още могат да бъдат забелязани белезите от ритуалните ниши. А разположението му е уникално – от неговата позиция се разкрива цялата вълшебна красота на Троишкия боаз.

До тези забележителности се достига лесно по приятния горски маршрут, продължаващ напред след разклона за „Килията“. Неусетно ще достигнете до страхотен и добре оборудван туристически заслон, над който се намират самите духовни забележителности. А след като ги разгледате, можете да се отдадете на заслужен отдих с приятен пикник, за подобаващ финал на това ползотворно приключение…

*Исихазмът е религиозна степен, част от православното християнство, изповядваща свързване с Бога в самота и уединение, намираща се на едно последващо ниво.

*Абсида – полукръгла сводеста ниша, част от олтарната част в духовно светилище.

Препоръки: Описаният маршрут е със средна степен на трудност и не е подходящ за съвсем малки деца. До скалния манастир може да се стигне и откъм Шумен. Трасето започва в близост до паркинга на паметника и е с дължина от около 5 км. Обозначено е със зелена маркировка, а за ваше улеснение има приложен трак в GPS секцията на сайта.

Шуменското плато е едно неизчерпаемо място за релакс сред природата. Ако подобен род забележителности са ви слабост, то в близост се намират още уникални места, за които можете да прочетете тук – Феномен Окото – пазителят на Осмарските скални светилища.

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 3/6

Обща дължина: 6,5 км

Време за изминаване: 3:00 ч

Най-ниска точка: 200 м

Най-висока точка: 420 м

Изразходвана енергия: 600 kcal

GPS трак: от Хан Крум, от паметника

* Посочените данни са за движение в едната посока