Малкото общинско селище е един рядък и неподправен бисер. Неговият природен чар е рай за тези, които търсят самобитен уют и спокойствие.

Маджарово е изникнало в лоното на древен вулкан, чийто впечатляващ кратер краси зелените поли на Източни Родопи. Някогашната му необуздана дейност е допринесла за образуването на богати оловно-цинкови залежи, а също и на други още по-ценни метали. Това е обусловило създаването на многобройни минни галерии, даващи в миналото поминък на много хора. Благодарение на това малкото селище се е разраснало бързо, превръщайки се в един съвременен процъфтяващ град с население от 7000 души. Изградени са били болница с родилно отделение, съвременно училище и полицейски участък.

Малко след настъпването на Демокрацията обаче, мините са били затворени и Маджарово постепенно започва да губи своя икономически блясък. Тази негативна тенденция го превръща във втория най-малък град в България след Мелник. Но от друга страна, това носи и своите положителни последствия. Лека-полека природата започва да възвръща своя невероятно живописен и непокътнат облик. Местните жители започват да развиват други алтернативни дейности, възползвайки се от изключителните дадености на района. Едни възродяват почти изчезналата българска порода Родопско късорого говедо, а други се захващат с превръщането на градчето в привлекателно място за туризъм. А условията за това са идеални…

От север град Маджарово е обграден от високи и почти непристъпни скални ридове, изящно оформяни милиони години от буйните води на Арда. В резултат на това се е образувал един изумителен ландшафт, приютил в себе си меандрите на реката. А над тях, в отвесните вулканични скали, дом са намерили много видове птици. Най-разпространеният от тях е Египетския лешояд, чиято разрастваща се популация превръща мястото в любима дестинация за орнитолозите от цялата страна, а и извън нея.

А от юг, малкото селище е обгърнато от гъсти широколистни гори и наситено зелени хълмове, предоставящи изобилие от магнетични гледки и скрити древни забележителности. Най-популярното възвишение, надвиснало над Маджарово, е наречено „Кулата“. На неговата най-висока точка е издигнат голям метален кръст, чиято ярка светлина сияе в нощта. Това всъщност е още едно от емблематичните места на градчето, достигането до което предлага един приятно натоварващ туристически маршрут.

Неговото начало започва от центъра на Маджарово и поема на запад, следвайки недобър маркиран път. Малко по-нататък трасето преминава в стръмна горска пътека, която криволичи нагоре по склона. Навред в гората волно пасат стада от месните крави, придаващи щрихи на един самобитен пейзаж. А той нагоре става още по-живописен, приближавайки подножието на скалите. Озовавайки се на ръба на кратера пред вас се разкрива една голяма част от магнетичния чар на това вълшебно място…

Над тази своеобразна скална тераса се издига и най-високата точка от склона, който е надвиснал някак страхопочитателно. Именно на него се издига и металния кръст, който отдолу изглеждаше толкова близко. Но за да стигнете до там ще ви трябва още малко усилие. Напред маршрутът става малко по-полегат и продължава по чакъления път, който идва от селото. Той извежда на малък разклон, от където започват пътеките към връх Окопа, защитена местност Момина скала и „Кулата“ – нашата първа цел.

Кулата или Кръста, както е наричан от някои, предлага една от най-магнетичните панорамни гледки, на които можете да се насладите над Маджарово. Мястото е много впечатляващо и предлага идеални условия за селфита и живописни снимки на целия район. Защото долу, от запад на изток, грациозно се плъзга Арда, сътворявайки един неземен пейзаж. Някога тук горе е имало и стара ретранслаторна кула, чиято полуразрушена постройка навява спомени за отминалото време на комунизма. Но това по никакъв начин не успява да наруши удоволствието от природната картина, която се „разлива“ в краката ви…

Освен красивите гледки, районът около градчето крие и някои интересни „артефакти“ от миналото. Те се спотайват на малко по-високите възвишения, които се виждат на юг. Най-интересното от тях е наречено Окопа, поради една древна подробност, която ще откриете на него. А маршрутът нагоре предлага още малко натоварващо изкачване, което ще бъде едно пълноценно „спортно“ допълнение към вашето приключение.

Трасето след разклона напуска черния път и преминава в добре отъпкана горска пътечка. Тя се вие по близкия хребет и ще ви подари още множество прекрасни гледки към зелените поли на Източни Родопи. Не след дълго ще достигнете до две тракийски гробници, едната от които е много добре запазена. Тя впечатлява и сега със здравата си конструкция, оформена от огромни дялани камъни. И въпреки иманярските набези, нейният изящен градеж е успял да оцелее и до днес…

Следващата и последна забележителност от маршрута е връх Окопа, разположен на близкото възвишение, наречено с причудливото име Менекенски камъни (758 м). Пътеката към него продължава с плавното си изкачване, следвайки скалния релеф на невисокия хребет. Тя достига до неговия най-южен край, където природата е оформила един трудно достъпен продълговат рид. В по-голямата си част той е обграден с отвесни и почти непристъпни скали.

Възползвайки се от даденостите на този релеф, тук древните траки са построили малко охранително укрепление. То е част от цяла отбранителна система, състояща се от 5 крепости, създадени с цел да охраняват този важен район. Останалите крепостни съоръжения са разположени на близките възвишения с имената – Хисара, Сивридикме, Папазкая и Ефрем. За съжаление от Окопа не е останало твърде много. От някогашната твърдина с размери 210 х 130 м едва личат част от каменните й стени. Но най-впечатляващото от нейната „архитектура“ е оцеляло и функционира и сега. Това е огромна скална щерна, изсечена в центъра на скалистото плато. Тя се „захранва“ от старателно оформени канали в канарата, които събират и насочват дъждовната вода към нея.

Препоръки: Този маршрут е с приятен планински привкус, което предполага малко по-сериозно натоварване. Освен пряката пътека от Маджарово, до „Кулата“ може да се стигне и по друг, малко по-полегат каменист път (на картата долу е изобразен в оранжево). А в района на малкото планинско градче е възникнала още една естествена забележителност, която си струва да посетите. Това е красивия водопад, който се намира в неговите източни покрайнини. Той е изключително магнетичен и разглеждането му е едно приятно и зареждащо изживяване. А от него започва и „Пътеката на водопадите“ – див и приключенски маршрут, за който можете да прочетете тук.

Освен това, само на десетина километра от Маджарово е разположено и едно древно тракийско светилище. Това е Кромлехът до с. Долни Главанак, който по своето предназначение е „роднина“ на много по-известния Стоунхендж. Повече за него можете да прочетете в следната публикация – Древният Кромлех – една уникална реликва край Долни Главанак

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 4/6

Обща дължина: 6 км

Време за изминаване: 2:30 ч

Най-ниска точка: 200 м

Най-висока точка: 758 м

Изразходвана енергия: 500 kcal

GPS трак: изтегляне

* Посочените данни са за движение в едната посока