Китното българско село е сгушено сред „буйните“ хълмове на Странджа планина, а неговите старинни постройки са като един самобитен музей на открито.

Село Бръшлян несъмнено е една безценна страница от дългата българска история. Този автентичен щрих от миналото е съхранил успешно пъстрото си битие от далечния 14 век до наши дни. То започва от група преселници, които откриват този малък природен оазис. Място, скътано сред живописните склонове на планината, потънало в нейната зелената необятна гора и китен бръшлян, буйно обгърнал вековните му дървета.

Някъде през вековете селището приема името Сърмашик и постепенно се разраства, превръщайки се в голям животновъден център. Успоредно с това, архитектурният разцвет започва да оставя своя местен отпечатък върху неговите сгради. На значително по-късен етап, през 1982 г., благодарение на този характерен стил, село Бръшлян е обявено за исторически резерват.

В наши дни, повечето постройки на село Бръшлян са паметници на културата, като някои от тях са на възраст 200 – 250 г. Едни от най-добре съхранените му автентични „бисери“ са красивата църква „Свети Димитър“, съградена в края на 17 век, както и килийното училище, в което сега е организиран богат етнографски музей.

Освен тази своеобразна историческа „галерия“ на открито, районът на село Бръшлян е съхранил и друга част от местната си красота. Тя заслужено попада в чертите на парк „Странджа“ и придава допълнителна туристическа стойност на тази обаятелно китна част на България. Характерно за наситено зеления парк е, че на неговата територия са обособени изобилие от интересни пешеходни маршрути. Един такъв се разпростира около селото и предлага една приятна и пълноценна разходка сред природната идилия на планината.

Туристическият маршрут е маркиран с жълта маркировка и започва в югоизточния край на Бръшлян. Той потъва неусетно сред вековната широколистна гора на Странджа, следвайки добре отъпкан коларски път.

Само след 15 минути, прекарани в тази зелена приказка, пред очите изниква едно от най-приятните места за почивка край селото. То е обособено на неголяма уютна полянка, радваща се на безспирната компания на малък и спокоен поток. На нея са създадени всички необходими удобства, за да се усети топлото гостоприемство на този пограничен район. Освен удобния заслон за пикник и интересния кът за детски игри, на мястото традиционно присъства и малък спретнат параклис, носещ името „Св. Пантелеймон“.

Всъщност, недалеч в гората се крие още едно подобно място, наречено „Двата вриса“. То отстои само на 1 км от параклиса и за да бъде открито е необходимо да се върнете обратно на основния маршрут, който продължава отвъд реката (откъм страната на селото). Маршрутът продължава напред и се разпростира за още малко по отъпканият черен път, а след достигането до малка открита полянка се отклонява вдясно по тясна и стръмна пътечка. Тя навлиза малко по-навътре в китната Странджанска гора и отвежда до още едно приказно кътче в околността.

Това е едно много добре устроено място, в което е вложен много труд, старание и фантазия. Освен масивния и гостоприемен навес, на мястото има и други интересни удобства. Те добавят още уют и приятни емоции на посетителите си, а двата „каптирани“ извора – сътворяват автентична и впечатляваща атмосфера.

За малко повече разнообразие, като завършек на тази приятна разходка из горите на Странджа, има възможност да се използва алтернативен път за връщане. Той е маркиран със зелена маркировка и неговото начало се намира на около 250 м назад. Отклонението представлява много добре отъпкана пътека и преминаването по нея разкрива още от магичната красота на нашата зелена планина.  

Препоръки: Село Бръшлян е задължителна туристическа спирка за всички ценители на невероятното историческо наследство на нашата страна. Въпреки че маршрутът е добре маркиран, пролетта пътеките на места са обрасли и по-трудно проследими. За удобство може да се използва предоставения по-долу GPS трак.

В този невероятно зелен район на Малко Търново се крият и други привлекателни места, които обогатяват всяка туристическа колекция. В околността разлива водите си магнетичния водопад Докузак, а мистиката, обгърнала Мишкова нива и гробницата на Бастет допълва невероятния и затрогващ чар на Странджа планина.

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 2/6

Обща дължина: 2 км

Време за изминаване: 20 мин

Най-ниска точка: 310 м

Най-висока точка: 380 м

Изразходвана енергия: 100 kcal

GPS трак: изтегли

* Посочените данни са за движение в едната посока