Каньонът на Сухата река е едно невероятно място, което определено ще ви заплени със своето изобилие от впечатляващи скални светилища и с живописната си природа.

Този туристически маршрут ще ви разкрие една интересна част от красивите дадености на сухото поречие, намиращо се край китното село Балик.

Началото на трасето се намира в североизточният край на селището и преминава през близкия земеделски блок, като прави плавен ляв завой. Не след дълго се достига до обширна овощна градина. Там поемате по дясното разклонение и след около 800 м ще достигнете гората. Следва кратко спускане, което ще ви изведе на страхотна малка поляна. На нея има много приятно място за пикник, от което можете да се възползвате на връщане.

От там започва и истинското приключение. Продължете напред по скалистата пътечка, която слиза надолу. Тя е малко обрасла, но лесно проходима. С всяко стъпало по нея ще поемате по глътка от невероятна магия на това изключително място…

В далечината пред вас ще изникне огромен скален нос, който гордо се извисява в средата на речната низина. Той очертава южния „бряг“ на огромен остров, оформен насред каньона. На пръв поглед изглежда недостъпен, но това съвсем не е така. Слизайки по пътеката надолу, ще излезете на тясна скална седловината, която ще ви отведе до там.

Както сте забелязали отдалече, из внушителния масив има множество ниши разположени на различни нива. Всички те са част от скалната обител „Асар евлери“. За да стигнете до най-достъпните от тях трябва да откриете малкия проход вляво, намиращ се по повърхността на седловината. Той дава началото на обрасла пътечка, която ще ви отведе до килиите на древния храм. Първото помещение, което ще откриете по нея е било църква, съдейки по издълбания олтар за икона на една от стените му.

Другото, което е малко по-нататък представлява най-долното ниво на манастирския комплекс. На неговия таван има огромен отвор, който води до по-високите монашески килии. Вероятно по времето, когато е обитаван е имало дървена стълба, по която монасите са се качвали горе. Сега до там може да се стигне, като се изкачите се по скалите вдясно. Второто ниво е малко по-обширно и предлага страхотна гледка към низината.

За съжаление най-високата и интересна монашеска килия не е достъпна. До нея се е стигало по подобен начин – през тесния тунел на тавана на втората ниша, който сега е запушен с голяма скала. Възможно е да са съществували и изсечени стъпала по скалите встрани, които са се свлякли с течение на времето. На тази мисъл навеждат каменните късове паднали в основата на скалния венец.

След като разгледате това духовно светилище трябва да се върнете обратно на седловината. Защото най-красивото тепърва предстои. Следващото впечатляващо място се намира горе на канарата. Продължете напред по скалната пътека и се оглеждайте откъде е възможно да преминете нагоре. Малко по-напред има няколко подходящи за това места. След кратко изкачване на зиг-заг ще успеете да достигнете до най-уникалното място по този маршрут.

Ще се озовете буквално на ръба на каньона. Тук гледната точка е неповторима. От двете ви страни се вият живописните меандри на древната река, които тя е извайвала милиони години. И полъхва приятен ветрец, а в далечината грациозно се рее орел…

След като почерпите с пълни шепи от магията на това култово място, следва да продължите още малко нагоре. По пътя си напред, ако се приближите до края на скалите, можете да забележите и най-високата ниша на манастира. Тя е с почти перфектна правоъгълна форма и внушителни размери.

А най-горе, пред вас ще се разкрие огромна и равна поляна с трапецовидна форма. Както ще ви подскаже интуицията, мястото съвсем не е случайно. Възползвайки се от невероятните дадености на този своеобразен, труднодостъпен „остров“ още в древността тук е била изградена античната крепост „Адина“. Сега от нея са останали масивните руини на защитната стена, очертаващи границите на военното съоръжение.

Както ще откриете сами, природата тук е особено дива и красива. За съжаление не липсват традиционните за тези места следи от иманярска дейност. По цялото плато има многобройни изкопи и тунели, някои от тях стари, а други съвсем пресни.

А, ако искате да преживеете още емоциите от това неповторимо място, можете да комбинирате приключението с други подобни, които са съвсем наблизо – скален манастир „Шан кая“ край с. Оногур, или едно светилище, полегнало на дъното на реката – скална църква „Вълчанова стая“.

Препоръки: Изключително приятен и релаксиращ маршрут. Бъдете обаче внимателни по скалите. Не предприемайте излишни рискове в желанието си за атрактивни снимки.

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 3/6

Обща дължина: 3 км

Време за изминаване: 1:40 ч

Най-ниска точка: 90 м

Най-висока точка: 200 м

Изразходвана енергия: 250 kcal

GPS трак: изтегли

* Посочените данни са за движение в едната посока