„Баджалията“ – мистичните храмове в каньона на река Табан

По красивото речно суходолие на Малък Канагьол, недалеч от Силистра, има множество интересни тракийски светилища, отдадени на култът към Залмоксис.

Още в далечни времена (около VI век пр. Хр.), когато древната река е била пълноводна, трако-гетите са открили впечатляващите дадености на този район. Изпълнен с девствена природа и многобройни естествени пещери, той е бил подходящото място за изграждане  на система от храмове и светилища, посветени на техния върховен жрец. Те са били ползвани от тях за извършването на ритуални церемонии и жертвоприношения.

Недалеч от село Стрелково, където речния каньон се разширява и образува широка котловинна равнина, се намира най-внушителната култова обител – „Баджалията“. Дотам се стига много лесно по добре асфалтиран път през селото. Последните около 500 м са чакъл, което не пречи да се слезе с автомобил до обширната поляна долу. На нея има достатъчно място за паркиране, както и множество места предназначени за пикник.

Самото светилище представлява много голяма естествена кухина, която се извисява високо над земята. До нея се стига през добре оформена и изсечена скална пътека. А влизането в обширната ѝ галерия става през издялан скален тунел. А вдясно от входа има прилежно издълбан огромен олтар, пред който е оформена равна площадка. Той също впечатлява с овалната форма и размерите си – около 5-6 м дълбочина и 2-3 м височина.

А за да усетите цялата енергия на това необикновено място, навръщане може да поемете нагоре по скалите. При последната пейка има добре оформена пътечка, която извежда горе на скалния венец. Ще се озовете точно над храма, където има голяма панорамна тераса. Оттам ще можете пълноценно да се насладите на неповторимата красота на речните меандри на р. Табан.

Ако се загледате внимателно на запад, ще забележите голям каменен къс, паднал в подножието на скалния масив. При по-близък оглед ще забележите следите от човешка дейност върху него. Той е старателно оформен като символичен трон, за да може свещения дух на Залмоксис да наблюдава ритуалите, извършвани в храма от най-подходящото място.

Но, ако искате да изживеете едно много по-диво приключение, преминавайки по стъпките на древните обитатели, ще е необходимо да поемете по каньона на северозапад. На около 5 км се намира друг подобен култов комплекс, съставен от няколко скални църкви, както и една уникална пещера. В началото маршрута е добре оформен черен път, който описва дясна дъга и достига до обширна овощна градина, оградена от причудливи скалисти масиви.

Следва пресичане на гъст горски пояс, по доста обрасла пътека, която извежда на голямо открито пространство изпълнено с буйна растителност. Тук е изключително девствено и красиво. На няколко пъти се натъкнах на интересен вид насекомо с чудовищни размери (8-10 см). Оказа се вид щурец със странното име „Житно пиле“. А пък в гората, пред мен прибяга една красива кошута. И всичко това под величествените скални масиви, надвиснали над сухото поречие на някогашната река.

Следва още един гъст и обрасъл горски участък, в който трасето е изпълнено на места с дълбоки коловози. Някои от тях все още пълни с вода, въпреки че скоро не беше валял дъжд. На финала се излиза на обширно земеделско поле, покрай което пътя е много добре отъпкан. А в далечината гордо се разпростира скалния рид, който е нашата крайна цел. Неговото географско разположение на практика е, на около 3 км западно от малкото с. Войново. От него също може да се достигне до скалните манастири с автомобил.

Тази древна обител е най-северното светилище от групата храмове посветени на Залмоксис. Състои се от няколко скални ниши и тераси, намиращи се на различни нива. Всичките са високо над земята, а до тях се стига по метални стълби. Най-вдясно се намира най-голямата, която в настоящия момент е превърната в скален параклис. В нея ясно се забелязва изсечената в дъното скамейка, от обитавалите я монаси в по-късните векове.

Най-лявата група килии представляват малки естествени пещери свързани с тунел, а над тях са разположени множество скални тераси. За да се стигне до тях се преминава през изсечен овален отвор. И по издяланата в скалите пътека, се достига до една каменна площадка, намираща се горе на канарата. Но изкачването дотам е малко предизвикателство.

А най-впечатляващата ниша е разположена в „центъра“ на ритуалния комплекс, на най-високото ниво. Отдолу се забелязва трудно заради израсналото пред нея дърво. Но, ако последвате обраслата пътечка в подножието на скалата, ще откриете една екстремна стълба. С малко повече внимание и адреналин, ще успеете да се изкачите до горе, на около 10 м височина. След стълбата има още един опасен участък за преодоляване. И на финала ще се озовете в голямо помещение, което има панорамно разположение. Със своята добра видимост отдалече, е ползвано от траките за култови церемонии и жертвоприношения.

След ритуалните помещения, можете да продължите още малко напред по пътя. Край него има няколко малки и по-големи пещери. Най-впечатляваща от тях се намира на около 150 м, близо до указателната табела. Отвън не изглежда нещо специално – сред храсталаците ще откриете малък обрасъл вход. Но вътре нещата са съвсем различни. Пред вас ще се открие голяма и просторна галерия, която е добре осветена от дупката в горната ѝ част. Състои се от три коридора, а вътре в тях има няколко причудливи скални форми. Според изследванията, на по-късен етап е била обитавана от монаси – отшелници.

Препоръки: Преминаването през каньона е едно диво приключение. През лятото трасето е доста обрасло, но пък е сухо. През останалите сезони най-вероятно ще е обратното. А за тези, които не си падат по екстремния туризъм, е подходящо да заобиколят около 13-14 км с автомобил през с. Войново. И, въпреки че туристическият маршрут е достатъчно натоварващ, ви препоръчвам да планирате време за още един неповторим екшън по дъното на Суха река.

Степен на трудност: 4/6

Обща дължина: 5 км

Време за изминаване: 2:40 ч

Най-ниска точка: 55 м

Най-висока точка: 73 м

Изразходвана енергия: 450 kcal

* Посочените данни са за движение в едната посока