Крайморският рид е едно от малкото възвишения край Бургас, което предлага чудесна възможност за „зелено“ бягство от шума на големия град.

Както е известно, обширният и равнинен район на морския град е като една Черноморска „цитадела“. От запад тя е обградена с ниските възвишения Бакаджиците край Ямбол и полегатата Айтоска планина, на север е пазена от източните поли на Балкана, а на изток е обгърната от живописната ни плажна ивица. За наша радост, както и на останалите любители на „зеления“ туризъм, тази крайбрежна равнина предлага няколко интересни идеи за „планински“ приключения в южната си част.

След като преди време бяхме опознали живописната красота на север от Бургаската низина – невероятно магнетичния нос Емине, както по суша, така и по „море“, дойде време да се потопим и в южното очарование на залива. Това бе един невисок горист рид от крайните склонове на Странджа, носещ името Медни рид, но по известен като „Бакърлъка“. За да достигнем до неговото подножие, преминахме през малкото село Росен и поехме на североизток по някакъв стар асфалтиран път. Както се оказа малко по-късно, това всъщност е някогашната връзка към стара медна мина, от която е дошло и името на възвишението.

Както обикновено на подобни високи места са разположени всевъзможни радио-релейни съоръжения, което предполага наличието на асфалтиран път към височината. Така беше и тук. Но предвид, че търсехме малко по-интензивно приключение, решихме да се насладим на приятната и маркирана горска пътека. Отправната точка на този маршрут е самото рудодобивно съоръжение, чийто изоставени останки все още напомнят за една отдавна отминала епоха.

Една от хубавите особености на мястото бе това, че даваше възможност за оформяне на неголям кръгов маршрут. Тъй като бе надвечер и искахме да успеем да се насладим на очакваните панорамни гледки по светло, тръгнахме по кратката, но стръмната пътечка, която бе маркирана в червено. Трябваше набързо да преодолеем 200-метровата денивелация, което не бе особено трудно, но пък бе доста „потно“ предизвикателство.

След 20-тина минути из приятната горска идилия вече бяхме достигнали най-високата точка на защитена местност Бакърлъка. Заобикаляйки ретранслаторите съоръжения, с нескрито очакване се отправихме към най-обещаващото място на високото плато. Тясна пътечка ни отведе до най-източната част на възвишението, където теренът плавно преобрази своята гориста премяна в обаятелна скалиста „поляна“.

Озовавайки се на това шеметно място определено бяхме силно впечатлени. Въпреки че, подобни морски гледки ни бяха добре познати нямаше как да не ахнем от задоволство. Дори фактът, че беше привечер с нищо не отне от краските на морската картина. Пред очите ни се „разливаше“ цялата необятна синева на Бургаския залив, от далечния силует на нос Емине, през Созопол, та чак до зелените дебри на Маслен нос.

За наше съжаление времето напредна и трябваше да напуснем тази панорамна идилия. Решихме, че обезателно ще дойдем отново, вероятно някоя лятна сутрин, за да почувстваме и магията на пурпурния изгрев… Но, сега трябваше да се спуснем от Бакърлъка по другата пътека, с която да затворим кръга и да се насладим на още от прелестите на защитената местност. Лесно намерихме начало на „синьото“ трасе, намиращо се малко по-надолу по асфалтирания път. Маршрутът, който трябваше да следваме, описваше една обширна дъга и извеждаше в изходната точка на приключението. Пътечката към подножието бе лесно проследима и добре маркирана. По нея имаше няколко стръмни пасажа, но все пак бе малко по-полегата от тази, по която се изкачихме по-рано.

Спускайки се стремоглаво към финала, смятахме, че сме разгледали всичко интересно в района, но ненадейно пред нас се „изпречи“ указателна табела, която силно ни заинтригува. Тя ни подсказа за още едно интересно място, което неочаквано щеше да повдигне забравата на миналото. Това бе един стар военен бункер, който отдавна бе потънал в забвение. Отклонението до него бе едва 150 м, но емоцията, да се докоснем до подобна старина определено си заслужаваше…

След това неочаквано отклонение ни оставаше само да се спуснем до изходната точка на маршрута. В това време денят плавно напускаше хоризонта, отстъпвайки място на звездната нощ. А полъхът на морския бриз ни отпращаше ведро, пожелавайки следващото приключение, да е все така щедро…

Препоръки: Кръговият маршрут в района на невисокото възвишение е приятен и с леко интензивен характер. Ако го изминете по посока на часовниковата стрелка натоварването ще е малко по-леко и приятно. Изберете сухо време за пешеходната разходка, тъй като пътеките на места имат доста стръмни пасажи.

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 3/6

Обща дължина: 4 км

Време за изминаване: 2:00 ч

Най-ниска точка: 160 м

Най-висока точка: 376 м

Изразходвана енергия: 300 kcal

GPS трак: изтегли