Изминалата идеологическа епоха бе характерна с крупните си строителни проекти. Някои от тях завършили с фанфари, а други с безславен провал…

Едно от знаковите начинания на изминалото комунистическо управление са недовършените и до днес тунели, част от жп. трасето Синдел – Карнобат. Вследствие на различни обстоятелства и множество човешки грешки през годините, най-амбициозното съоръжение – тунелът край с. Лозарево, е застинал безвъзвратно във времето.

Всичко започва през 70-те години на миналия век, когато се взема стратегическото решение за удвояване и електрификация на участъка, който днес е част от международния транспортен коридор №8. Проектната дължина на жп. трасето възлиза на 123 км, в които са включени и множество естакади, мостове, както и 3 тунела, преминаващи през ридовете на Източна Стара планина. Същинската реализация на този мащабен проект започва през далечната 1987 г. след приключване на необходимото проектиране и геоложки проучвания.

Началните усилия от това внушително начинание са насочени към реализация на най-трудоемката част – прокопаване на тунела край с. Лозарево с дължина от цели 2811 м. В процеса на цялостната реализация обаче, се допускат редица съдбоносни грешки, които водят до три масивни аварии. Вследствие на неточни геоложки проучвания, самонадеяна промяна в строителните планове и некачествено изпълнените изкопни работи от тунелната тръба са изградени само около 1700 м от заплануваната дължина. Сериозно влияние за провала оказва и промяната на политическата обстановка в страната през 1989 г. В резултат на оскъдното финансиране след това, реализацията е многократно прекъсвана, а в наши дни напълно преустановена. Сега недовършените входове на съоръжението стоят злокобно пустеещи…

Южният вход на тунел „Лозарево“ се намира на около 2 км от едноименното село, откъдето  прокопаната дължина е малко над 1400 м. Вследствие на самоволната промяна в конструктивната технология от изпълнителя на тунела, се случва най-сериозната авария на обекта. След едно многогодишно прекъсване на работните процеси, се стига до масивно срутване на тунелната конструкция. Причината е, че в този момент вторичната бетонова облицовка изостава значително от положената първична обшивка, която е заменена със значително по-неустойчива. Това води до фатално забавяне в изграждането на съоръжението и то остава едно от многото скъпи и недовършени начинания.

Северният вход на тунел „Лозарево“ е съвсем близо до главния път Шумен – Карнобат. От тази страна тунелът е в сравнително стабилно състояние към момента, с достигната дължина от около 300 м. Но и тук нещата не преминават гладко. Поради ранна авария, която е причинила изливане на втечнена глинеста маса, фронта на тунела е запечатван на два пъти с масивни бетонови тапи. Въпреки това там все още протичат деструктивни процеси, които провокират чести кални разливи и наводнения при входа. А вътре все още стоят изоставените машини и инструменти на строителите, което придава някакво апокалиптично излъчване на мястото.

3d панорамен изглед

За разлика от компрометирания тунел край Лозарево, този край с. Дъскотна е напълно завършен, но само на „хартия“. Той също е далеч от своя успешен финал в многолетната си одисея. Защото, за да бъде използваем, е необходимо да се изградят и съпътстващите към него съоръжения. Основно, това са двата моста в краищата му, които е трябвало да обезпечават преминаването на жп. трасето над р. Луда Камчия. Така, в момента той стои изоставен като някакъв ненужен паметник от ерата на Комунизма. А единственото, за което служи сега е, да бъде една нестандартна туристическа атракция.

Достъпът до неговия северен вход е сравнително лесен. За целта е необходимо да се отклоните около половин километър преди с. Вишна. Вдясно ще забележите отъпкан черен път, който по-нататък прави стръмно спускане и ще ви изведе до завършената тунелна тръба. Тя е с дължина от 460 м и е достатъчно просторна за да се премине без допълнително осветление. Вътрешността на старата структура има почти непокътнат вид, с изключение на няколко незначителни пукнатини по бетоновата обшивка.

3d панорамен изглед

До южния вход на тунела може да се стигне тръгвайки от селската чешма край пътя, следвайки обраслата стара пътечка вляво, преминаваща през близкия земеделски блок (виж картата). Съществува и по-авантюристичен маршрут, който води началото си от жп. спирка Дъскотна. След преминаване на влаковите коловози се поема за кратко по черен път, като не след дълго трасето продължава по тясна отъпкана пътечка. Малко след навлизане в гората ще се озовете до стар въжен мост, който е в доста лошо състояние. Той е приятно предизвикателство за любителите на екстремните изживявания. А южния вход се намира съвсем малко след него.

Тунел „Люляково “ – най-завършеният от трите, които са били част от мащабния проект, се намира на около 2 км южно от с. Дъскотна. Той има дължина 340 м и е в напълно функционално състояние, но на практика се използва само половината от запланувания му капацитет. До него най-лесно може да се достигне от жп. прелеза, който се намира по пътя Дъскотна – Планиница. От там, тръгвайки по влаковите релси, ще откриете тунелното съоръжение на около 1,5 км в южна посока.

3d панорамен изглед

В крайна сметка, въпреки сериозните проблеми с тунелните съоръжения на проекта, трасето е електрифицирано изцяло, а в някои участъци железопътната линия е удвоена.

Препоръки: Тунелите „Дъскотна“ и „Люляково“ са със свободен достъп. За тяхното посещение не е необходимо специално оборудване. Тунел „Лозарево“ има физическа охрана и влизането в него не е гарантирано, особено откъм южния му вход, където има изграден масивен портал. А друг подобен по своята мащабност проект е един бивш секретен обект, за който можете да прочетете в следната публикация –  Мегаструктури изгубени във времето – секретен Обект „А“.

* По съвсем актуална информация има индикации, че реализацията на този стратегически проект има шанс да бъде възобновена.

* Благодарности на инж. Петко Янков за подкрепата и предоставените материали