Мегаструктури изгубени във времето – секретен Обект „А“

В началото на 50-те години на миналия век започва реализацията на мащабен военен проект, който е трябвало да обезпечи бързото придвижване на руските войски до южната граница на Народна република България, при евентуален конфликт с Турция. Под прякото разпореждане на Сталин, за целта се отделят колосалните за времето си около 330 млн. лв. Част от замисълът на този план е, на наша територия да се изгради скоростна жп. линия свързваща Варна и Бургас, в комплект със съпътстващата я инфраструктура. Това включвало около 100 км релсово трасе заедно с многобройни насипи, траншеи, мостове, както и прокопаването на тунел под източните дялове на Стара планина с дължина малко над 4 км.

С навлизането в новата ера при въоръжаването и появата на балистичните ракети, съвпадащо с настъпилата смърт на Сталин, изграждането на проекта постепенно губи своята значимост. И въпреки че, са изпълнени повечето строителни работи, той е изоставен, а недовършеният тунел бива запечатан.  В наши дни повечето съоръжения са добре запазени, като участъка от трасето преминаващ под планината, е съхранил най-добре спомена от изминалата епоха. Той е сравнително лесно достъпен и представлява привлекателна дестинация за едно авантюристично приключение. Южният му вход може да бъде открит на около 2 км от с. Кошарица, намиращо се недалеч от Слънчев бряг. Малко преди селото се поема по широк чакълен път, който ни отвежда до внушителната и красива структура. А покрай маршрута се забелязват първите останки от грандиозния проект…

Първите 15-20 м от прохода са заляти, като нивото на водата е около 20 см, но влизането не е особен проблем след нужната подготовка. От тази страна на планината са прокопани около 600 м, които се изминават бързо и неусетно. Влизайки вътре, ще попаднете в една мистична машина на времето. Тръбата на тунела има изящна овална форма с височина на свода над 8 м. А по неговия под е прокаран тесен отводнителен канал. Напред регулярно са изградени малки сервизни ниши, а по стените можете да прочетете най-различни мотивиращи послания и лозунги. Навлизайки малко по-навътре, над главите ви започва да прелита колония от безобидни прилепи. На финала ще достигнете до масивната скала, която е било необходимо да бъде пробита с примитивните технологии на онова време. А поглеждайки назад ще видите входа, като малка светла точка в далечината…

След като излезете навън, можете да разгледате района отвисоко. От двете страни на входа има малки стълбички, които достигат до второто ниво на конструкцията. Горе има нещо като панорамна площадка, от която се разкрива дивата прелест на околността. Но бъдете изключително внимателни, тъй като стъпалата не са обезопасени и съществува реална опасност от падане! Друго интересно място е „покрива“ на красивата арка. Изкачването до там става по стръмната пътечка вдясно. А това е и посоката, по който ще продължи нашето приключение нататък.

Следваща ни цел е северния вход на тунела, който се намира в близост до малкото село Приселци (община Несебър). Маршрута преминава през билото на Източна Стара планина и предлага интензивно и приятно изживяване. Разстоянието до там е около 6,5 км, а денивелацията малко над 340 м. В началото трасето представлява обрасла горска пътека, която по-късно преминава в отъпкан черен път. По-нагоре в гората се извършва сеч, което е довело до образуването на дълбоки коловози от камионите, извозващи дървесината. Въпреки това, удоволствието от откриване на интересни неща е гарантирано.

Достигайки най-високата точка на прехода, ще се озовете на култовия маршрут „Ком – Емине„. Тук трябва да продължите по него на запад изминавайки около 700 м, след което по една „отбивка“ вдясно, да започнете плавно спускане. Малко по-надолу ще стигнете до оградено ловно стопанство. Напред предстои най-трудния участък с дължина около 1 км, в който няма пътека. Трасето преминава през проходим горски масив, като се движи покрай ограждението. Следва стръмен и обрасъл черен път, който слиза до дерето на Карагьолгенска река, където се „среща“ с маршрута, идващ от с. Приселци. Именно по речното русло е било планувано да преминава жп. линията, след като напусне тунела. А той се намира съвсем близо, на около километър в западна посока. По пътя към него ще забележите и други останки от внушителния проект, идеално запазили своето състояние във времето.

Не след дълго, сред гората, пред вас ще изникне северния вход, обгърнат в призрачно очарование. Той не изглежда толкова внушително като южния, но въпреки това впечатлява със своите малки тайни. Неговата дължина е около 2 км, а атмосферата вътре се е запазила една идея по-автентична. За разлика от другия, който е идеално прав, този прави лека дъга, за да може трасето да излезе успоредно на речното дефиле. При влизането в тунела, на входа ще се сблъскате с тънък слой кал, за която помагат чифт обикновени калцуни. Тук също могат да се прочетат интересни комунистически лозунги по стените, а на места са започнали да се образуват типичните за пещерите сталагмити. На излизане огледайте специално преградната стена от външната ѝ страна. При внимателно изследване можете да откриете издялания „автограф“ на строителите от далечната 1953г., оставен за спомен на идните поколения…

Ако не си падате по планинските преходи, има малко по-лесен вариант за достигане на северния вход. Това става по черен път от с. Приселци, което се намира съвсем близо до гр. Обзор. Маршрутът е с дължина около 7 км и започва при чешмата в края на селото.

Препоръки: При подобни приключения, където на места липсва телефонен обхват, винаги споделяйте с ваши близки или приятели къде възнамерявате да ходите. Имайте предвид, че през зимните месеци черните пътища са особено кални. Носете си алтернативно осветление и предвидете повече време от планираното.

Внимание! Отправям апел към всички решили да проучат този обект. Моля, не посещавайте мястото през зимните месеци, когато прилепите изпадат в хибернация. При влизане в тунелите, направете всичко възможно да запазите пълна тишина. Нека пазим природата непокътната!

Степен на трудност: 4/6

Обща дължина: 8,5 км

Време за изминаване: 3:30 ч

Най-ниска точка: 101 м

Най-висока точка: 442 м

Изразходвана енергия: 850 kcal

* Посочените данни са за движение в едната посока