Тракийският храм се е спотаил на ниско гористо възвишение, на около 10 км от Малко Търново. Той се намира недалеч от главния път и предлага едно кратко пътуване в миналото.

Тракийското светилище „Камъка“ представлява едно красиво и причудливо скално образувание. Неговото обаяние се дължи на няколко интересни скални творения, които са изпълнявали различни функции в живота на обитателите по тези земи. Всяко от тях е имало свое специфично приложение, което личи ясно и в наши дни. Местността, в която е разположен култовия комплекс, не случайно е наречена „Каменска бърчина“ – каменно възвишение.

Приятният горски маршрут, който разкрива красивите и мистични форми на скалните обекти, е кръгов и започва от главния път. Той е добре маркиран и след кратко изкачване ще ви изведе до първата скална забележителност на светилището – Гъбата. Както подсказва името й, нейната характерна форма прилича на огромна скална гъба. В масивната й основа има малък овален отвор, през който спокойно може да се промуши човек. А преминаването през „провиралото“ е свързано с популярната легенда за здраве, изцеление и късмет през годината.

До скалната гъба е разположена и една неголяма полегата канара – т. нар. жертвеник. Нейната повърхност е почти равна, с лек наклон на изток към изгрева. Върху нея са били изсечени няколко малки щерни, които са добре запазени. Тези тракийски символи подсказват недвусмислено, че мястото е използвано за извършване на окултни церемонии и приношения. Предполага се, че в тях се е приготвяло т. нар. „свещено вино“ – смесица от вино, вода, мед и различни масла.

В околността на тези интересни скали могат да се открият и други чудати форми. Те са с най-различни форми и предизвикват фантазията на въображението. Силно впечатление правят и малките камъчета, „вградени“ в тяхната масивна структура. Въпреки че на пръв поглед изваяните каменни блокове изглеждат от съвсем друго място, всъщност причината за това е напълно естествена. Предполага се, че са отломки, изхвърлени от близка вулканична дейност в миналото. Техният състав е формиран от твърде редките за Странджа планина конгломератни скали. Този тип скали са съвкупност от зациментирани заоблени камъни и пясък, споени помежду си от глина, железни оксиди, карбонати и силициева киселина.

Такова природно творение по маршрута е и последното място, заемало специална част в бита на древните траки. То е оформено на голяма и открита скала, в най-високата част на възвишението. Предвид обстоятелството, че тя е огрявана целодневно от слънцето, на повърхността й е изграден своеобразен слънчев часовник или календар. Благодарение на това важно за тях „приспособление“, някогашните обитатели са имали възможност да определят годишните сезони, ориентирайки се чрез изгрева на лятното слънцестоене. Белезите, които са служили за тези цели, са типичните за тяхната култура слънчеви кръгове. Тези символи олицетворяват култа към Бога Слънце, които могат да се открият и на други подобни места, примерно Палеокастро.

Древната тракийска обсерватория е и последната скална забележителност, на която може да се насладите по маршрута. Напред трасето преминава в тясна и обрасла горска пътечка, която извежда съвсем близо до началната му точка. Предвид терена, ако сте с малки деца, може би ще е по-удачно да се върнете обратно по познатия и отъпкан път.

Препоръки: Много приятен и лек маршрут, подходящ за кратка семейна разходка. Друго загадъчно място, което ще ви предложи подобни емоции, е още една мистична забележителност, намираща се край Малко Търново – светилище „Мишкова нива“. И недалеч от него се спотайва една малка загадъчна пещера, която се свързва с легенда за гръцката богиня с лице на котка – Бастет.

Основни данни за маршрута:

Степен на трудност: 1/6

Обща дължина: 1 км

Време за изминаване: 1:00 ч

Най-ниска точка: 310 м

Най-висока точка: 354 м

Изразходвана енергия: 100 kcal

GPS трак: изтегляне