„Трите каи“ – докосване до най-източната прелест на Балкана

Това е едно приятно предизвикателство, което ще ви предостави възможност да преживеете малко планинско приключение, намиращо се само на 90 км от Варна.

Маршрутът е кръгов с дължина 13 км и с общо изкачване от около 700 м. Той ще ви преведе през най-високите върхове в източните дялове на Стара планина – Уч кая, Орта кая и Коджа кая. Тази част от планинския масив е характерен с плавен и горист релеф, което го прави приятно място за разходка и спорт. На разположение е и по-кратък и лек вариант на прехода, който е подходящ за семеен излет. За него можете да прочетете в тази публикация – „Връх Коджа кая – приключение с аромат на билки“.

Изходната точка на обиколката се намира в източната част на село Билка, при красивата овчарска чешма. Трасето е много приятно и представлява добър черен път със съвсем лека денивелация. То преминава през буйни зелени гори, изпъстрени с изобилие от красота. След като подмине величественият силует на Орта кая, достига до голям открит участък. Там, вляво от него, ще забележите едно неголямо възвишение. Това всъщност е симпатичната Уч кая, издигаща се пред вас със своите скромни 407 м.

Най-малката Кая е лесно предизвикателство и ще ви послужи за лека загрявка. Изкачването към нея става по тясна горска пътечка, която ви пренася неусетно на върха. Горе е много приятно и впечатляващо. Гледката във всички посоки е изключително красива. Далеч на изток погледа достига до яз. „Цонево“ и стройните мостове край Чудните скали, а на запад гордо се извисява скалистият хребет на следваща ви цел.

След като се насладите на тази планинска панорама, трябва да се върнете до голямата ливада, където следва да продължите право напред. След около 200 м маршрутът се отклонява от черния път, като поема вдясно по стръмна горска пътечка, която извежда в подножието на Орта кая. Този връх е малко по-висок – 513 м. Неговият профил е със стръмна трапецовидна форма, което го прави най-предизвикателният за изкачване от цялата група.

А горе преживяването е уникално. Преминавайки по тънкият каменист хребет, обгръщан от лек прохладен ветрец, ще усетите истинската магия на планината. Поспрете за малко в края на скалния гребен и поемете максимално от тази идилия. Защото наоколо картинката е впечатляваща. Поглеждайки на югозапад ще забележите и последната запланувана цел на „хоризонта“ – връх Коджа кая.

За да продължите нататък е необходимо да се върнете до плитката седловина, вклинена в скалния хребет. От там започва стръмно и екстремно спускане, която ще ви изведе в подножието на втората Кая. Бъдете изключително внимателни при слизането си по скалния сипей!

Трасето напред преминава в тясна горска пътечка. Следвайки жълтата маркировка, която е достатъчно наситена, неусетно ще се изкачите до границата на горския пояс, непосредствено под Коджа кая.  А по пътя нагоре ще имате честта да стъпите за малко и на легендарният туристически маршрут „Ком-Емине“.

Сега остава да преодолеете и последното, но приятно предизвикателство, изправило се пред вас. Продължавайки нагоре по оголения хълм, отворете широко сетивата си, за да откраднете всичката прелест на това красиво място. Така, след още малко усилия, ще покорите последната и най-висока точка от това приключение – връх Коджа кая с неговите 597 м. А за гледката откриваща се от него не е нужно описание…

За съжаление вече сме в края на този зареждащ с енергия планински преход. Слизането надолу ще ви се стори бързо и приятно. Следвайки маркировката неусетно ще достигнете южните покрайнини на с. Билка. А за авантюристите, обичащи неотъпканите пътеки има и друг, не толкова скучен обратен маршрут. Той започва малко след началото на горския масив и е обозначен с малка купчина камъни. По него ще направите едно диво спускане, което ще ви свали на около 2 км от селото.

Като бонус ще преминете край една добре скрита забележителност. Това е малък и тесен каньон, в който са се образували множество красиви водни „стъпала“. Неговото разположение е приблизително на 500 м от мястото, където приключва стръмното спускане от върха (виж картата). Ще ви ориентира и отчетливият шум на буйния водоскок, който се чува отдалече. На пръв поглед обаче, спускането в клисурата изглежда невъзможно. Но, ако откриете полегатата пътека по скалата ще се озовете много лесно на дъното на малкия пролом.

Препоръки: Трасето, изминавано по часовниковата стрелка е с плавно и приятно изчакване. Ако търсите по-голямо предизвикателство, можете да го преодолеете в обратна посока.

Степен на трудност: 4/6

Обща дължина: 13 км

Време за изминаване: 5:00 ч

Най-ниска точка: 100 м

Най-висока точка: 597 м

Изразходвана енергия: 1200 kcal